Сватбени обичаи при българите
Българската сватба в повечето етнографски райони по отколешна традиция има три основни момента на случване: предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Така е и в Казанлъшкия край, понятие, което ще използваме въз основа на краеведската терминология и което покрива почти изцяло административно-териториалната единица Казанлъшка община, но има и отношение към съседни общини. Не само пор
Сгледата е своеобразното продължение на избора. Когато момата е от друго село или махала, когато родителите на момъка не познават добре семейството ѝ, те изпращат сгледници. Това са близки, които се ползват с доверие. Понякога в групата им се включва и самият момък, кандидат за женитба. Целта е да се посети къщата, да се поговори с родителите на момата, да с
Годежът, след избора и сватуването, е следващата стъпка към същинската сватба. В други области на България той се нарича още года, углава, тъкмеж, строй, свършувачка, запив, мена, нишан. При българите в Казанлъшкия край това събитие носи името годеж. Понякога се е случвало годежът и сватбата да се слеят. Годежът е на две степени, малък и голям. Първото пряко обре
В Казанлъшкият край периодът между годежа и сватбата е бил сравнително кратък. Но все пак има известно времетраене, през което момъкът и девойката са в ролята си на годеници. Те са все още ерген и мома, но не съвсем. Ергенът вече не е свободен, а тя е свършена мома. В дома на девойката се правят седенки, на които се припяват годениците, например така: Вода
В четвъртък в дома на момата се показва и чеизът, с който тя ще отиде в новия си дом. Чеизът се състои от дарове, дрехи и домашно изработени вещи. За неговото приготвяне е било необходимо дълго време, труд, сръчност и не малко средства. Подреждат го в една от стаите на моминия дом още от сутринта, като за това помагат моми и булки. Връзвали се въжета между срещуположните ъгли, въ
Приготвянето на сватбения хляб е първа стъпка на същинските сватбени обреди. В Казанлъшкият край това се нарича засевки. Засевките се правят след пладне в четвъртък. Двете къщи - на момата и на момъка – се пълнят с млади хора. Сред закачки и смях започва да се приготвя кваса за хляба, който ще е необходим за следващите дни на празника. В дома на годеника се приготвял хляб
На засевки се сее брашното и се приготвя кваса, а месенето на тестото за сватбения хляб става рано сутрин в петък. За тази цел се канят близки на двете семейства жени, които от ранни зори запрятат ръкави. Между обредно-магическите действия е изключително интересен обичаят да се правят от това тесто тъй наречените кукли или още осморки. Три кравайчета са „момчета“, а две
След обяд в петък и от двете къщи тръгват роднински момчета, наречени калесници, които имат за задача да канят гости на предстоящата сватба. На пояса на калесника затъкват по цялата дължина пешкир, който наполовина виси навън. Той носи бъклица и всеки разбирал за какво е тръгнал. Калесниците обикалят всички роднини и канят така: „ Много здраве от татьо и мама! Жени се&
След засевки се приготвя и сватбеното знаме. Стойко Стойков описва как това се е случвало в село Запалня така: „Приготвяше се специален байрак. Прътът трябваше да е от право лесково дърво, на върха му се забождаше жълта дюля или червена ябълка, обградена от китка чемшир, привързани към пръта с червени конци и червена кърпа. Байракът носеше
Тази традиция е навярно много древна, езическа, защото се е пренесла като название върху църковния обред - венчаване. Венците се свиват от специални сватбени цветя и зеленина. За основа на венеца се използват гъвкави сурови пръчки от лоза, трендафил или шипка. Увиват се с разноцветни конци или панделки, между които не бива да има черни. Заедно с цвет
Непосредствено преди венчавката се извършват два обреда, които имат значението на отделяне на младоженците от предишния им живот на мома и ерген. За младоженеца това е обредното бръснене. То се извършва предния ден преди венчавката или рано сутринта в неделя. Бръсне деверът. Във водата за бръснене се слага вино и лист от здравец. Бръ
Паралелен обред спрямо младоженката е обредното й измиването. Рано сутринта се донася бяло котле с вода, налята и донесена в пълно мълчание. Това е задължение на много близка родственица. Тази вода затоплят, за да измият невестата. Младоженецът изпраща ябълка, която слагат във водата.
В село Енина според Людмила Китипова-Попова съботата е ден преизпълнен с обичаи, тъй като венчавката е на другия ден, в неделя, и предстоят много действия, които, с приближаването на този важен момент, трябва да се извършат. В Енина в събота сутринта в дома на младоженеца се замесва и изпича тъй наречения ишимичен хляб. Опитна жена го приготвя, но ритуално го
По спомени на Стефана Ганчева и Кица Ангелова от село Шейново сезонът на годежите и сватбите там е бил през зимата. Според Людмила Китипова-Попова в село Енина неделният ден е най-важният в традиционната сватба. Всичко започва в ранни зори и завършва късно вечерта. Преди изгрев слънце у момини пристига деверът заедно с няколко поддевери – негови прият
Според Людмила Китипова-Попова на другия ден след венчавката в село Енина още рано преди обяд сватбари отивали в дома на момичето с шишето със сладката ракия. Те изразявали радостта си заради това, че булката се е оказала девствена. Приятелките на булката от махалата носели баница. Те заедно със сватбарите тръгвали после към дома на младоженеца, за да благодарят на друж
Според Людмила Китипова-Попова в първия съботен ден след венчавката родителите на невестата посрещали младоженците, които им идвали на гости. Посрещали ги с богата трапеза като на сватба. Младоженецът онемявал и мълчал, докато дядото и бабата не обещаят нещо – нива или добитък. Вечерта проговорилият младоженец се прибира сам у дома. В деня на отврътките булката остава да
Пак според Людмила Китипова-Попова разбулването в село Енина (за разлика от село Запалня, където е в сряда според това, което пише Стойко Стойков) е на другия ден след отврътки. В неделя още в зори, пристига свекървата, за да прибере снаха си, която е още с булото. След разпускане на църквата родителите на момичето отиват у сватовете. Там дъщеря им е вече отбулена. Самото отбу
Марияна Ибришимова-Петрова, изследовател на село Шипка, пише: „На третата неделя след венчавката свекървата завежда булката и младоженеца на църква, да „литургисват”. Едва след това те вече имат право да ходят свободно на църква. „Рачевушката неделя” – това е неделята на кума, две седмици преди „сирни заговезни”. В тази „недел
Песни от Крън Ела се вие, превива Яж, куми, пий Жени ме, мале, жени ме Изпълнява Радка Димова Иванова от гр. Крън Руданчице, малка моме Изпълнява дамска група за бълг. Фолклор „Болярка” – гр. Крън СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ ГРАД ШИПКА АРАЛАНОВА ПЕСЕН Аралан Мини думаше: -
