Песни и аудио разкази

Песни от Крън
Ела се вие, превива

Яж, куми, пий

Жени ме, мале, жени ме
Изпълнява Радка Димова Иванова от гр. Крън

Руданчице, малка моме
Изпълнява дамска група за бълг. Фолклор „Болярка” – гр. Крън

 

СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ ГРАД ШИПКА

 

АРАЛАНОВА ПЕСЕН

Аралан Мини думаше:

-Стани, Мино, дай ми цвете,

цветенце, Мино, кичица.

Мина Арлану думаше:

- Арлане, чапкънино,

Арлане, гъмзъзино,

мене ма мама не дава,

като на тебе чапкънин,

като на тебе гамсъзин,

най ша ма даде мама ми

на Андрея Караджова,

че мий Андрея прилика.

 

***

 

Сърцето ми пламна

за туй първо либе.

- Иди, мамо, иди джанъм,

иди, искай ми я.

- Одих, мама, одих, джанъм,

ама не я дават.

Баща й си има биволи,

биволи си дава,

Тодорка не дава.

 

 

ПЕСЕН ЗА ИЗВЕЖДАНЕ НА БУЛКАТА

 

Излез, излез, моме,

от бащини двори –

да те водим, моме,

у момкови двори.

Както житото се дели

от своята слама,

тъй мома се дели

от нейната мама.

У момини двори

тъмна мъгла падна –

у момкови двори

ясно слънце грее.

СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ СЕЛО БУЗОВГРАД

 

ПРУЩАВАЙ, МАМО

(булката се проща с майка си)

 

Прущавай, мамо, прущавай!

Досига бяхме заедно,

отсига жива раздяла.

Обедъ ще дъ обядвам

със свекър и със свекърва,

със зълви и със девери,

и със по-стари итърви.

Прущавай, мамо, прущавай!

Цветето да ми поливаш,

заран със ситна русица,

на пладне с вудица,

а вечер, мамо, със сълзи.

 

ТЪМНА МЪГЛА

(пее се при водене на булката)

 

Зададе се, Стояне ле,

тъмна мъгла, либе ле.

Не е било, Стояне ле,

тъмна мъгла, либе ле.

Най е било, Стояне ле,

буйна сватбъ гулямъ.

Напред сватбъ, Стояне ле,

младо кончи вървеши.

На кончету, Стояне ле,

младо булчи стоеши.

 

СВАТБАРСКА ПЕСЕН ОТ СЕЛО ГАБАРЕВО

 

***

Неделя, неделя

хубава неделя.

Че се напременят

все моми габарки

все с китени рокли,

бели либадета,

поли с кенета.

                                   (Песента е записана от Чудомир)

 

 

СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ  СЕЛО ТУРИЯ

(Песните са записани от Лилия Димитрова)

 

СТЪПИЛ ДОБРИ

Стъпил Добри, стъпил Добри

на бял мермер камък

да си мери, да си мери

млада яребица.

Не умери, не умери

млада яребица,

най умери, най умери

мома хубавица… (името на булката).

 

НА ЗАСЕВКИ

Да засеем за момата,

да засеем за ергена!

Сливи цъфтят и ябълки,

който мине, откъсне си.

Мина Иван, не си откъсна,

най си отскубна ябълка,

че я занесе, отнесе

в бащини равни дворове…

Да засеем за момата,

за момата, за ергена…

 

КОГАТО СЕ ЧЕРПИ СЪС СЛАДКА РАКИЯ

Ишалла, машала момина мама,

добро е чедо хранила

на снага тънко, високо,

на лице бяло червено,

баща си не посрамило,

баща си, още майка си.

 

 

 

КОГАТО СЕ ПРИБУЛВА БУЛКАТА

Мари Донке, вярна айко,

що прибърза да се жениш,

с айки ли се наайкува

или с момци нахортува?

 

 

 

КОГАТО ИЗВЕЖДАТ БУЛКАТА ОТ МАЙЧИНИЯ ДОМ

 

Сватба се вдига сред равни двори,

сватба се вдига – цветя и свила.

Гайдарят свири, свири, говори:

 „Стъпяй, пристъпяй, булчице млада,

както се дели жито от плява,

тъй се дели чедо от мама,

от мама, още от тати,

от сестри, още от братя…”

Ей, че се й було, було развяло,

ей, че се айки, айки запяли,

свела е клони старата круша,

свири гайдарят, но кой го слуша!

„Ситно пристъпяй, булчице млада,

ти ще да идеш в момкови двори,

там ще те срещне момкова мама,

момкова мама и момков баща,

по много зълви и още девери.”

Момъкът строен с любов поглежда

невеста млада под тънкото було,

една гургулица, с лице трендафил,

а доще време деца да ражда…

„Я върви, върви булчице млада,

назад не поглеждай,

назад не се връщай.”

Свири гайдарят, а гайдата плаче,

булката бавно, ситно пристъпя:

„Остани, майко, и ми прощавай,

и ми прощавай, не ме забравяй!

До сега бяхме, майко, заедно,

от сега, майко, жива раздяла!

Аз си отивам при млади момко,

при млади момко, при друга майка,

при друга майка, при други тейко…”

 

 

СТОЯН НА СТОЙНА ДУМАШЕ

 

Стоян на Стойна думаше:

- Либе, Стойне ле, Стойне ле,

в село джандари дойдоха,

млади войници пишат.

Писаха, колко писаха,

мене ме също писаха

ази солдатин да ида,

солдатин за три години,

три години кавалерия,

жа ида, либе, жа ида

и пак при тебе жа дода.

Да стоиш, моме, да чакаш,

за други да се не жениш,

либе, Стойне ле, Стойне ле,

та жално ли ти й за мене?

Стойна Стояну продума:

- Либе Стояне, Стояне,

ако ли ми й жално, кое не,

ако солдатин ти идеш,

малко са моми за тебе,

баш много момци за мене.

Кога се, либе, завърнеш,

по-малки моми жа израснат,

по-бели и по-червени,

като петровки ябълки.

Тогаз за мене жа кажат,

че аз съм, либе, остаряла,

че ми е време минало.

Стоян на Стойна продума:

- Я мълчи, Стойне, не думай,

много са, ала защо са?

Ти нали знаеш, либе ле,

първото либе най-мило,

най-мило, още най-сладко

като първото залъче,

втората любов, Стойне ле,

кога си скъсаш ризата,

че я с яма закърпиш.

Либе Стойне ле, Стойне ле,

севда е лоша работа.

Кога е лика-прилика

севда от огън по пари,

от черна болест по боли.

 

СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ СЕЛО ЕЛХОВО

(Песните са събрани от Галина Славова и Стефан Овчаров)

 

***

Иван на Марга думаше:

- Марге ле, севдалийке ле,

имаш ли севда за мене,

както и аз за тебе.

Мойте очи палави,

ала твоите по-палави,

дай на едно да ги сберем,

в тестемел да ги вържеме,

на мама да ги пратиме,

на мама, още на тати.

Да видят тати и мама

какво съм либе залибял,

на лице бяло й червено

на снага тънко й високо.

                                   (Песента е изпята от Стойно Петков Димов, 70 год.)

 

 

***

Спогоди Добри сина си

за в село, за в друго село,

за Русевата дъщеря.

Добри на Руся думаше:

-Русе ле нов сватанако,

досега бяхме другари,

отсега ша сме сватове.

Имаш ли пари да дариш

мойте роди роднини

и верните ми кумшии?

Руси на Добря думаше:

Добре ле нов сватанако,

и аз имам дари да даря,

да даря свекър, свекърва,

да даря зълви, девери,

твойте роди роднини

и верните ти кумшии

и кума и кумицата.

Имам двеста чифта ръкави

и триста турски чеврета.

                                   (Песента е изпята от Стойно Петков Димов, 70 год.)

 

***

Проводи Мирчо сватове,

сватове с желта бъклица

за мома Янчица ги проводи

и им заръка заръча.

- Правете, щото правета,

Янчица годеж да приеме,

бъклица да ми напие,

китката да ми закичи.

Янчица плаче, не раче.

Не ща го, мамо, не ща го,

че Мирчо луд-пиян

на вино и на ракия.

                                   (Песента е изпята от Стойно Петков Димов, 70 год.)

 

 

***

Слънцето трепти, изгрява,

мома се с майка прощава:

-Прощавай, майко, прощавай,

досега бяхме наедно,

отсега жива раздяла.

Аз вече, майко, отивам

при друга майка и татко,

при зълви и при девери.

                                   (Песента е изпята от Мара Котова, 55 год.)

 

 

 

***

Радвай се , радвай, свекърво,

снаха ти водим,

снаха отмяна,

да те отмени

от белите бакъри

и от тежките ватани.

                                   (Песента е изпята от Мара Котова, 55 год.)

 

СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ СЕЛО КАЗАНКА

(Песните са записани от Петко Дончев)

 

МОМА СЕ С РОДА ПРОЩАВА

Слънцето трепти, изгрява,

мома се с майка прощава:

- Прощавай, майко прощавай,

дор девет пъти прощавай.

Досега бяхме заедно,

отсега жива раздяла.

Досега съм та слушала,

отсега, майко не бива.

Аз веки, майко, отивам

при друга майка момкова,

при свекър и при свекърва,

при зълви и при девери.

Дали ще да ми й весело,

както ми й, майко, при тебе?

На тебе, майко, оставям

моята равна градинка.

Вечер я, майко, поливай

със бистра вода студена,

сутрин я, майко, поливай

със бистри сълзи горещи.

                                   (Песента е изпълнена от Деля Стойчева Колева)

 

СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ СЕЛО ЯСЕНОВО

 

ПЕСЕН, КОЯТО СЕ ПЕЕ НА РЪЧАУШКА

Пуканил ми е кум Богдан

девет кумици на прошка,

на прошка на ръчаушка.

На всяка кумица ариза

пу идно сукно мораву,

пу идна жълта жълтица.

На кумица Донка ариза

идно ми сукно алену,

алену ем купринену.

Сички ядът и пият,

кумица Донка ни яде,

ни яде Донка, ни пие.

Богдан на Донка думаши:

кумице Донке най-млада,

най-млада и най-убава,

защо ни ядеш, ни пиеш?

Дали тий гозбъ неугоднъ?

Или тий сукно възтясну?

Донка на Богдан продумъ:

Куме ле, куме Богдане,

нас ние е, куме, адетъ

кумът навънкъ дъ излезни,

на ръце да му пулея,

тугас си прошкъ дъ вземъ.

Богдан навънка излези,

кумица Донка убава

не му на ръце пулалъ,

ниту пък прошкъ вземалъ,

най си на Богдан продума:

Куме ле, куме Богдане,

яж куме, недуяждай си,

пий, куме, недопийвай си,

че ти се кумиците заканят

да те напуят, упуят,

тежку имани уграбят.

 

 

 

СВАТБАРСКИ ПЕСНИ ОТ СЕЛО ЗАПАЛНЯ

(Записал Стойко Стойков)

 

КОГАТО МОМИТЕ ОТКЪМ БУЛКАТА Й ШИЯТ БУЛО

Както слънце се от земя отделя,

Тъй и…(името на булката) от майка и баща се разделя

и с…(името на ергена) се заделя.

Как ще майка да прежали

кат овца гергьовско агне.

 

 

ИРИНЧИЦА, ГЕРГИНЧИЦА

Иринчица, Гергинчица

по двор ходи, хоро води,

разкопчана, рапитляна.

Срещу нея млади момко

леко тропа, нея гледа.

Тя на юнак тихо дума:

-Недей тропа срещу меня,

отгде гледа мойта майка.

Отговаря млади момко:

- Нека гледа твойта майка.

Тебе мама, мене баба.

Да завиждат ергените,

да се пукат душманите.

                                   (Песента е изпълнена от дядо Цоньо Цигумаря)