ЗАСЕВКИ

            Приготвянето на сватбения хляб е първа стъпка на същинските сватбени обреди. В Казанлъшкият край това се нарича засевки. Засевките се правят след пладне в четвъртък. Двете къщи -  на момата и на момъка – се пълнят с млади хора. Сред закачки и смях започва да се приготвя кваса за хляба, който ще е необходим за следващите дни на празника. В дома на годеника се приготвял хляб за пет нощви, а в дома на годеницата – две нощви. Отначало нощвите се нареждат една върху друга.

            Този обряд в село Шейново протича хронологично малко по-различно според изследователя Христо Мактуров: „В сряда преди сватбата – калинката, малко момиченце, роднина на момъка – побърква кваса, с който ще се замесва хлябът. Същото се прави и в момата. В четвъртък рано преди слънце се събират млади невести да подредят чеиза (дрехите) на момата, за да могат посетителите да разгледат с какво разполага тя. В петък вечерта се събират моми и момци, близки на младоженците, от двете страни, веселят се, играят до полунощ, след което взимат нощовите (коритото) за замесване на хляба. Отсяват брашното и замесват хляба, който ще се сервира на сватбата. Всичко трябва да бъде готово до сутринта, за да може младата булка да е чевръста и работлива.”

            Върху ситото, с което се подсява брашното, се връзвал червен конец, а на конеца – венчалния пръстен. Някоя мома, съседка на булката обикаля три пъти нощвите, след като вече е сипано брашно в ситото. Гостите пръскат с брашно момата и момъка, докато станат бели като мливари. През това време се пеят специални песни за засевки като тази:

 

Трепнали са девет сита,

девет сита куприняни,

пресеяли гора и вода,

едно дърво останало!

Едно дърво дафиново:

под дървото сиво стадо.

Стоян ходи из стадото,

да избира вакъл овен,

най си избра бяла Ганка!

 

            След като свърши засяването, майките пускат дребни пари в ситото. После възрастни жени замесват кваса за утрешния хляб. Сега нощвите се пренареждат една до друга и се завиват за през нощта.

            Хлябът, който се опича веднага, още докато се извършват засевки, се нарича меденик, защото се намазва с мед. Това в повечето случаи е малка пита. Побащимът слага вече изпечената и намазана с мед пита на паралия и около нея се вие хоро от млади моми и момци. Хорото се завърта около паралията три пъти. След това питата се разчупва, като винаги се вдига нагоре, над главата на девера. Всички от присъстващите неженени млади хора се стремят да си вземат по парче, за да могат скоро да се оженят щастливо.

            Баба Никула Гайкова от село Шаново така свидетелства по повод този обряд: „Започват засевки. Това се прави в дома на момичето и в дома на момчето. Канят се само девойки, които се наричат зълви, ако са от страна на момата, а ако са от страна на момчето се наричат „айки”. Хлябът се меси в две нощви – две момичета месят, а едното слага брашното. Хлябът се пече и в събота сутринта се хранят калесниците.”

            По свидетелство на Лилия Димитрова, изследовател на село Турия, печенето на хляб е ставало в събота преди сватбата. Печенето е ставало освен в двете къщи и в къщата на кума. Освен хляб се е печал и тъй наречения панталийник (пенерлия). В Турия на засевки се пее следната песен:

 

Да засеем за момата,

да засеем за ергена!

Сливи цъфтят и ябълки,

който мине, откъсне си.

Мина Иван, не си откъсна,

най си отскубна ябълка,

че я занесе, отнесе

в бащини равни дворове…

Да засеем за момата,

за момата, за ергена…

 

 

            Според Стефан Овчаров в село Елхово засевките са в събота, а също така в този ден освен това се извършва обряд, за който само той споменава:

            „В събота част от сватбарите отиват с гайди, с торби жито и вино да чукат (кишкет). Това става така: сватбарите взимат от стопанина в една торба няколко крини жито и ги носят на мегдана, придружени с гайда. На няколко места в селото на по-широки мегдани имаше дълги дебели дървета с изкопани в тях дълбоки и широки дупки. В тия дупки се сипва донесеното жито и го чукат с големи дървени чукове (като копачи). Така огруханото жито се отнася в дома на младоженците. В двете къщи сваряват житото и на тия, които идват да принесат (принос) им се раздава в панички по лъжица.”