СЛАДКА РАКИЯ

            Според Людмила Китипова-Попова на другия ден след венчавката в село Енина още рано преди обяд сватбари отивали в дома на момичето с шишето със сладката ракия. Те изразявали радостта си заради това, че булката се е оказала девствена. Приятелките на булката от махалата носели баница. Те заедно със сватбарите тръгвали после към дома на младоженеца, за да благодарят на дружката си, че не ги е посрамила. Ставало весело младежко събиране с много шеги и закачки. В Енина има обичай по време на това веселие върху керемида да се слага жар, а върху жарта люта чушка. Така момците кадели гостенките и ги карали да кихат.

            В село Юлиево сладката ракия се нарича блага ракия. Койчо Цанев дава следното свидетелство: „Сутринта в понеделник отиват у дома на булката да пият блага ракия.”

            В село Турия по свидетелство на Лилия Димитрова при черпенето със сладка ракия се пеела следната песен:

 

Ишалла, машала момина мама,

добро е чедо хранила

на снага тънко, високо,

на лице бяло червено,

баща си не посрамило,

баща си, още майка си.

 

            След обед на същия ден в Енина при булката идват роднини и съседи, които водят децата си. На техните шапчици булката връзва парички, които били пробити и през тях е промушен червен конец. Това е против уроки.

            Стойко Стойков описва дните след венчавката във село Запалня така: „Във вторник става разкумването на кума. Обикновено на разкумването ходеше не цялото село, а само определен кръг от роднини и приятели, специално поканени.

            В сряда ставаше разбулването на булката. Дръжката на байрака се счупваше на две и шаферът (деверът) и шаферката (зълвата) се надхвърляха, обикновено се мъчеха да прехвърлят плевнята или някоя друга сграда. Оттам повеждаха младоженците към реката, поръсваха ги и ги причастяваха със светена вода. Връщаха се от реката и с това сватбата приключваше и започваха обикновените селски грижи.

            Венчалните дрехи се прибираха и пазеха за смъртта. С тях ги погребваха. Това бе задължение на жените.”

            Разкумването на кума според Койчо Цанев и в село Юлиево е ставало във вторник след венчавката. Сватбата се е премествала в неговата къща. А разбулването на булката е било в сряда. Дрехите от венчавката също са се пазели за смъртта. Грижа за това са имали жените.

            Според спомените на баба Никула Гайкова от село Шаново понеделникът след сватбата е протичал така: „В понеделник сутринта с гайдаря посещават по домовете всички сватбари и ги калесват с червено вино от бакър за вечерта, когато ще водят младоженците на вода. Поставят в едно голямо решето голям хляб, орехи, ошав, бонбони. Зълвата пълни бърдуче с вода и започва да обикаля около младоженците три пъти, след което булката рита бърдучето, за да върви по вода на младото семейство. Зетят чупи дръжката на байрака, снема дюлята и пуканките. Булката разчупва големия хляб и започва да раздава на сватбарите, най-вече на децата. Помайчимата води булката и тя целува ръка на сватбарите.

            С една дума, сватбата продължава от петък до петък.”

            В село Елхово има особен ритуал във вторник след венчавката. Стефан Овчаров го описва така: „Тая вечер бабалъкът (побащимът) е „магаре” на сватбата. Изпълняват се много прищевки на сватовете. На побащима връзват корито на гърба му. Завързват го здраво, превързват гостите с привързания ибрик и чрез маркуч черпят гостите.”

            Според Стойко Стойков  в село Запалня е имало една особеност: „В понеделник мъже се преобличат в булчински дрехи, ходят по улиците и дюкяните из селото и събират средства за младото семейство.”