Сватбени обичаи при българите

ПРЕНАСЯНЕ НА ЧЕИЗА

            В село Енина според Людмила Китипова-Попова съботата е ден преизпълнен с обичаи, тъй като венчавката е на другия ден, в неделя, и предстоят много действия, които, с приближаването на този важен момент, трябва да се извършат. В Енина в събота сутринта в дома на младоженеца се замесва и изпича тъй наречения ишимичен хляб. Опитна жена го приготвя, но ритуално го замесва деверът, след което тестото било тупано от всички присъстващи, за да има повече любов и разбирателство в бъдещото младо семейство. Докато хлябът се пече, на двора се вие хоро. След изпичането младоженецът отчупва отделно парче, а другата част раздава на присъстващите.

            Отделеното парче се поставя в тавичка, постлана с бяла кърпа, покрива се с още една бяла кърпа и с гайда начело деверът и други близки се отправят към дома на булката. Там също вече е изпечен ишимичен хляб. Годеницата посреща заедно с близките си гостите, а деверът й поднася тавичката заедно с поздрави от годеника. На двора се люшва хоро. След кратка гощавка деверът и другите гости се връщат обратно. В тавичката вече има парче от ишимичения хляб на момичето. Така то праща много здраве на годеника си. След тези обреди по поздравяване между двамата млади към обяд започва пищната традиция по пренасянето на чеиза от дома на момата в дома на момъка.

            Първо гайдарят повежда към къщата на годеницата сватбари. Когато те пристигнат там, започва подреждането на чеиза върху колата, с която ще го откарат. В средата се слага булчинската ракла. Четири опитни жени, наречени крепачки, се качват на колата, за да поемат и подреждат нещата от чеиза върху раклата и около нея така, че всичко да се вижда добре. На колата има и една особена торба, завързана с много възли.

            После колата тръгва, придружена от сватбарите. Пренасянето на чеиза се превръща в цяло шествие, като гайдарят е начело. Момичето ги изпраща, но си остава у дома. Процесията с чеиза се движи по най-дългия възможен път, за да могат повече хора да го разгледат. Така се показва пред всички имотното положение на семейството и сръчността на момата.

            След дългата обиколка колата пристига у младоженеца. Но преди да се разтовари, започва шеговито „продаване“ на чеиза от страна на крепачките. Те се пазарят с младоженеца. Всичко това създава весело настроение сред присъстващите. Накрая срещу символична сума чеизът бива продаден, но забавлението продължава и при разтоварването, тъй като младоженецът е длъжен да развърже торбата с многото възли, а това е винаги доста трудно.

            Чеизът се нарежда върху чисти черги в една от стаите на момковия дом. За това се грижат пак крепачките. След като е бил вече разгледан от родата на момата, сега чеизът е изложен за разглеждане от рода на младоженеца.

            Надвечер гайдарят тръгва начело на група, в която са младоженецът и деверите, и огласяйки пътя им със своята свирня, ги повежда към дома на годеницата. При нея са нейните дружки, дошли за последно моминско събиране. За добре дошъл тя разчупва печена кокошка, препечена до червено, и раздава на всички. Започва младежка веселба с много ядене и пиене. Пеят се весели песни и често от софрата младите хора отивали на двора, за да играят кръшно хоро. Това е последното моминско хоро на младоженката.

            В една от съседните стаи са гостите на родителите, които пеят стари юнашки песни под съпровод на гайдата. Веселбата е шумна и при младите, и при старите.

            Така е било в Енина. В Турия според Лилия Димитрова чеизът се е пренасял в петък, а в  съботния ден младоженците са ходели на баня.

            В село Шейново пренасянето на чеиза става така според Христо Мактуров: „В неделя сутринта се събират у младоженеца близки и роднини, моми и момци, запрягат кола с млади волове със завързани кърпи на рогата, качват се няколко млади невести и отиват да вземат чеиза на момата. Лично братът на младоженеца или някой близък сват повежда колата към дома на булката. Отпред са музикантите – главно кларнет, тъпан и др.

            Всички са закичени с кърпи и играят хоро пред колата. След натоварването на чеиза, сват-ерген открадва петел от момата, слага му огърлица от сушени чушки и с него започват да играят пред колата. Свекървата при поемането на чеиза дава пари на невестите – откупва дрехите.”

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати