Сватбени обичаи при българите

СГЛЕДА И СВАТУВАНЕ

            Сгледата е своеобразното продължение на избора. Когато момата е от друго село или махала, когато родителите  на момъка не познават добре семейството ѝ, те изпращат сгледници. Това са близки, които се ползват с доверие. Понякога в групата им се включва и самият момък, кандидат за женитба. Целта е да се посети къщата, да се поговори с родителите на момата, да се опознаят двете страни. Често посещението се прави рано сутрин, за да се види дали момата е „уредна”, шетлива.

            Според Людмила Китипова-Попова, изследовател на с. Енина, задачата се възлагала на две-три родственици на момчето. Домакините  посрещали гостенките и повеждали разговори по общи въпроси. Никой не споменавал нещо за годеж или сватба. През цялото време гостенките оглеждали домашната уредба, опитвали се да разтълкуват косвено поведението на домакините и харесаното момиче. Родителите на последното разбирали защо имат такова посещение, но не било достойно да повдигат въпроса за повода му.

            Сгледниците посещават дома на момичето с определени предварително критерии: те искат да видят дали момата е хубава, добра, умна, кротка, работлива, дали почита майка си и баща си, защото, който почита родителите си, ще почита и свекъра и свекървата си. Да е здрава, за да върши и работата си като бъдеща съпруга, да е от добро семейство - имотно и задружно, да е поне равна по благосъстояние на момъка.

            Критериите за избор в Шейново според Христо Мактуров, изследовател на селото , са следните: „Този, който оженвал син, и този, който оженвал дъщеря гледали преди всичко материалното им благосъстояние. Любовта между младите и желанието им често пъти са отстъпвали пред родителските виждания и желания. Главното било да се осигури здрава работна ръка за стопанисването на имота и добитъка и най-важното – продължаването на рода. Бъдещата снаха да е хубава, здрава и работна. Обикновено новото шейновско семейство се състояло от местни мома и ерген. Много рядко е било булката или младоженецът да са прешълци от околните села. Родителите на момата отрано са мислили за чеиза на дъщерята. Традицията в селото била: от женската страна да облекчат грижата за семейството, от мъжката страна – обзавеждането. Родителите на младоженеца са купували по-дребните неща. Младото семейство задължително живее в къщата на младоженеца. В миналото думата заврян, повикан зет, е било непознато понятие.”

            Ако сгледниците са упълномощени от родителите на момъка и ако резултатите от сгледата са положителни, те могат да пристъпят и да направят сватуването.

            Сватуването всъщност се явява първият от истинските предсватбени обичаи, тъй като това е по същество искане за съгласие за брак. В Казанлъшкия край лицата, които сватуват се наричат годежари. Инициативата за изпращане на годежари е отново от страна на семейството на момъка. Годежарите (сватовниците) са били обикновено хора опитни, уважавани в селото и, разбира се, сладкодумни. Освен това трябва да отговарят на някои условия, които са свързани със суеверия. Например, да не са вдовци или във втори брак, за да не би това да се пренесе на бъдещото младо семейство. Броят на сватовниците трябва да е нечетен. Посещението се пази в тайна, тъй като отговорът е все още неизвестен, а и така се пречи на завистливи хора да попречат на сватуването с магия.

            Годежарите влизат в дома на момата с весели лица и там ги посрещат като особено важни гости даже още преди да се е стигнало до съгласие. Годежарите (сватовниците)  и стопаните чрез определени знаци дават да се разбере каква е целта на посещението. Понякога тези знаци имат заклинателен характер. Някой от годежарите разравя огъня в огнището, за да му се хване думата.

            След учтив разговор от общ характер домакините питат сватовниците за целта на посещението им. Годежарите не отговарят направо, а разиграват  устойчиви ролеви форми на превъплъщения, които са особено характерни за целия сценичен характер на българската сватба. Те казват, че са ловци, които търсят соколица за своя сокол. Или са търсачи на изгубила се юница, която била влязла в двора на домакините и са дошли да си я искат. Диалогът не е строго регламентиран, но в него са втъкани някои устойчиви символи и словесни обрати. Последното важи и за родителите на момата, които не бързат с окончателния отговор за съгласието. Те протакат и посещението на сватовниците може да се повтори и потрети. За семейството на девойката е въпрос на престиж  да се бави процесът на сватуване. Това те правят като изтъкват, че момата е още малка или че няма достатъчно чеиз и пр. Домакините са иносказателни и влизат в тона на сценично-игровото интерпретиране на диалога при сватуването.

            Ето как описва сватуването в село Запалня Стойко Стойков, където то се нарича приемки:

            „Пращат сватовници или сватовница в момината къща. Макар да се знае за какво иде, започва се един дълъг разговор прелюдия, докато се стигне до най-главното. Вие имате мома за женене, ние имаме хубав ерген. Започват едни дълги преговори и хвалби, че момчето има всички най-положителни качества и тяхната мома по-подходящ кандидат няма да намери. Ако има и други кандидати, корят ги, обрисуват ги в най-черните краски, изтъкват всички най-отрицателни качества, за да блесне техният кандидат.

            Щом се доразберат, че работата ще стане, идват истинските сватовници с бъклица, с червен конец с вързан на него звонк или цял наниз ермилчета и пендари. Момата, ако посегне и вземе парата, значи приема: всички почват да й честитят, тя целува ръка, а те дават пари. Това са така наречените ПРИЕМКИ. Щом момата приема, гърмят три пъти да се извести, че момата е вече годеница, а ергенът – годеник и други ергени или моми нямат право на тях. Уговарят се и кога да стане годежът. Често пъти след приемките започват подмолни действия за развалянето им. Понякога се случва, че момата пристава на друг или пък момъкът я оставя и взема друга. За да не се получи така, викат свещеника да направи половин венчило. Той прави само обручението. След това връщане няма.”

            В село Елхово сватуването се е извършвало според Стефан Овчаров така:  „…момъкът си подбира двама-трима женени сватовници. Те влизат в къщата уж под друг предлог, по друга работа. Сватовниците започват уговорката отдалеч и постепенно стигат целта, за която са дошли и посетили тоя дом. От страна на момъка нотовареният сватовник изтъква всички най-добри качества на своя довереник, като не оставя настрана рода (джинса), с който иска да се сродят – сръчности, работливост и др.

            Когато всички уговорки са извършени, тогава тоя човек поставя на рогозката монета или банкното от по-висока цена. Щом девойката пристъпи и вземе поставената монета или банкнота от пода, младите се считат годени.”

            Ето какво разказва баба Никула Гайкова от село Шаново за сватуването: „Когато един момък хареса някоя мома и иска да се ожени за нея, изпраща в дома й двама млади души-сватовници в събота срещу неделя да уговарят годеж. Ако родителите й са съгласни, момчето заедно със сватовниците и родителите си отиват в дома на момичето. Бъдещата булка целува ръка на свекъра и свекървата, дарява ги с чорапи и пешкири, предварително наредени на паралия (кръгла, дървена, ниска масичка, използвана за хранене). След това започва веселба, закачки, уговаря се датата на сватбата и се определя кои ще бъдат поканени от двете страни.”

            Според Людмила Китипова-Попова, изследовател на с. Енина, момичето винаги е било питано за нейното съгласие. Тя обикновено отговаря, че се подчинява на волята на родителите си, но това по заобиколен начин означава, че е съгласна и харесва момъка. Чак тогава баща ѝ и майка ѝ дават окончателен отговор при последното сватуване, което понякога може и да е 6-7-мо по ред. Тогава се слага трапезата, на която бъдещите родственици се черпят и веселят. Тайната вече  може да стане явна  и, когато след гощавката годежарите се прибират вкъщи през селото, те шумно се провикват, за да могат всички да научат радостната новина.

            По свидетелство на Кольо Иванов от село Кънчево, ако момата има по-голяма, неомъжена сестра, казва се подявка или коритана и не бива да я преженва.

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати