Сватбени обичаи при българите

СВАТБЕНОТО ЗНАМЕ

            След засевки се приготвя и сватбеното знаме.

            Стойко Стойков описва как това се е случвало в село Запалня така: „Приготвяше се специален байрак. Прътът трябваше да е от право лесково дърво, на върха му се забождаше жълта дюля или червена ябълка, обградена от китка чемшир, привързани към пръта с червени конци и червена кърпа. Байракът носеше шаферът и той неизменно стоеше до младоженеца.”

             Деверът (шаферът) е главно действащо лице при приготвянето на сватбеното знаме. Заедно с други младежи той отива в гората и избира прът, после го отсича, като се стреми да направи това с един удар на брадвата, за да не повтарят младите. Коренът на дървото се полива с вино, като на това място се поставя и кравай, като по време на тези действия се пази обредно мълчание. Дървото, от което се отсича прътът за знамето, трябва да е зелено, здраво и плодно. По пътя към гората се пее така:

 

Хайде, девойко, да идем

в ситнена гора зелена.

Да отсечем, девойко,

по два фидана.

Първият фидан за Иван,

вторият – за Милка.

 

А по време на отсичането младежите пеят:

 

Ой, деверко, деверко,

отсечи тънка ела,

тънка ела – та висока,

да направим бял треперко –

да трепери утреж кумове,

утреж кумове и сватове,

утреж зълви и девери…

 

            Знамето е символ на младите и на техните родове. Понякога има две знамена, които се китят в двата дома. На върха се слага сватбена китка (чeмшир) и се набучва ябълка (понякога кръст). Ако знамето е момково, се закача парче от пояс или червена кърпа. Ако е момино знаме – бяла забрадка или просто бяло парче плат. Ябълката е посипана със „златен“ варак. Ако знамето е едно, момата праща за нишан парче бяло платно, което се пришива към червената кърпа на знамето, което се прави у момъка. Двата плата се пришиват така, че да са от двете страни. Но ако са една върху друга, то момковата, червената, е отгоре. Знамето се украсява и с венци от пуканки, нанизани на червен конец. След като знамето е готово, то се връчва на девера, който го носи докато играят хоро, а после го окачват на високо място – дърво или стряха. Там то стои до неделя, когато го вземат и носят на сватбеното шествие. Окачването на знамето е знак, че самата сватба вече тече.

            Мариана Димитрова, род. 1945 год., от гр. Крън си спомня, че по време на нейната сватба през 1962 год. пряпорът се нарича още кънеска и е бил с три чатала за момичето и с пет чатала за момчето.

            Според Розалия Гигова, когато в края на сватбата сватбеното знаме се връща в бащиния дом на момчето, то  там се разваля, а ябълката се изяжда от младоженците, като по този начин те символично поглъщат ценностите, които ябълката изразява. Платът на знамето се пази заедно с премяната на булката.

            Най-подробно описва как се прави сватбеният байрак в село Запалня Стойко Стойков:

            „Още в четвъртък преди определената за сватба Св. неделя започват сватбените приготовления. Тогава рано сутринта помайчимата приготвя байрака. Вземат прав лесков прът (вероятно за по-леко), върхът на който се подостря. Забива се на подостреното място червена ябълка или жълта дюля между вароксан чемшир и други цветя и задължително вързани две кърпи – една червена и една бяла. Вечерта момините хора занасят някои дарове, определени за момковите хора, в дома на ергена. Окачват ги на видно място и до тях байрака. Сутринта момите метачки и готвачки откъм ерегена ходят и викат из селото: „Елате да ядете ВИНЕНЦА…(еди-къде си).” Като в същото време пеят. Желаещите да уважат момъка ходят с принос в къщата му. Напълнят една крина жито, бъклица с вино и там. Най-напред вземат по хапка от надробения хляб във виното и тогаз отиват да видят какво момата ще дава на момковите хора и какъв байрак е направила помайчимата.”

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати