Ромските групи в България (лингурари, лахо, демирджии, кардараши, грастари, „тракийски” калайджии, гребенари, йерлии, фичери, хорохая, миллет, загунджии и пр.) и в близкото минало и сега пазят своите патриархални традиции от времето на номадството. Годините на усядване не са успели да премахнат господството на традициите над всеки

Още от раждането си всяко ромско момиче знае и бива възпитавано така, че да свикне с мисълтта за създаването на семейство и за отглеждането на деца. За него това е свръхценностна идея за живота. Ромските жени са най-важният фактор за стабилност на семействата в техните общности. Те приемат тази своя роля самоотвержено и безкритично. От ромските

Господството на традицията е винаги на страната на семейството на момчето за правото на избор. Родителите на момчето решават винаги и всичко. Те решават дали е дошло време за задомяване. Тогава започват да търсят почитано, уважавано и имотно семейство, „да са много хубави хора” („бут калаче”). При избора на момиче, осве

Господството на традицията е много силно в правилото за „правото на бащата” („баба хак”), което е здраво консервирано в запазените ромски групи. Това правило се осъществява чрез „продаване на момичета”. Широко известно е стихотворението на ромския поет Усин Керим:

В случаите, когато младите се харесват, но семейството на момчето е бедно и нямат пари, за да купят булката, то в ромската общност много често се стига до тъй наречената „чордела” – кражба на момиче. Това се случва и в случаите, когато родителите на момичето не я дават, въпреки, че младите се харесват. Кражба е възможна и когато момчето я харес

След годежа, който е дело на двата рода, се стига до същинските сватбени обреди и ритуали. В тях главният действащ субект е свекървата. При фичерите трапезата, която приготвя свекървата в дома си, се нарича – „идва булка” („авела тибори”). Отнемането на девствеността – „вземането на нишан” става същата тази веч

Сватбата („обял”) е най-важният момент в живота на ромската жена. За този случай се избира по-топло време. Това е наследено от катунарстването, когато ромската сватба е бела на поляна, където се опъва голям брезент. В днешно време събитието трае различно при различните ромски групи. При кадарашите, лахо, рудари, демирджии е от петък до неделя. При

Приготвянето на моминския чеиз при някои ромски групи става в различен пероид от живота на девойката. Майката и дъщерята при „тракийските” калайджии тъкат заедно черги и китеници. Приготвят още завивки, постелки и юргани. Тъй като при сватбата се спазва старата практика най-близките да се даряват с ризи, то и те са част от чеиза. Булката някога е била

Особеност при тъй наречените „турски” роми е обичая жените в началото на сватбата да заведат булката на баня („хамани”) и да я къносат. В Старозагорско в градската баня отиват заедно с булката жени и от двата рода. Там я ограждат в кръг и поставят пред нея съд с вода и тя (булката) трябва три пъти да го ритне. Специално наета телячка къпе момичет

При хорохая къносват само момичето, а момчето изпълнява друг обичай – бръснене на младоженеца. Ритуалите, свързани с младоженеца, в предсватбения ден са малко. Свекървата и булката са главни действащи лица. Все пак интересен обичай, свързан с младоженеца, е тъй нареченият „катран геджеси”. При мил

При лахо, демирджиите и рударите съществува сватбен обичай, който се нарича направа на сватбено знаме. Това започва в петък в дома на момчето. На дълъг прът се вързват две кърпи - бяла и червена. При някои се вързват нанизи с пуканки. При други се изписват имената на младоженците върху кърпите. После се събират гости на трапеза. Булката целува ръка на гостите. С

През този ден при фичери и хорохая разноските по гощавката се плащат от бащата на момичето, затова се нарича „женска” сватба. Отмива се къната от ръцете и краката на булката и към обяд свекървата я облича с купена от нея (от свекървата) рокля с розов или син цвят. С музика и танци я водят при майка ѝ, за да я видят комшиите и гостите. После сват

Следващият, неделният, ден е най-тържествен. Започва с ритуално обличане на младоженеца. След това цялото шествие, наречено „обял джала”, тръгва към дома на булката, като ѝ носят дрехите, които тя ще облече. Някога това е бил ушит за случая нов сукман, бяла риза, престилка или нови копринени шалвари и блуза, кърпа за главата, закичена с пера и цветя.

Тази гощавка е за сметка на свекъра, затова този ден се нарича „мъжка сватба”. Младите целуват ръка подред на всички гости, които са ги почели („чумидъла вас”). Те дават на гостите шишето със „сладка” ракия”, а гостите им дават пари. „Сладката” ракия е същата, с която са черпили за „честта” на б

В дните след същинската сватба съществуват обреди и обичаи, които целят приобщаването на младоженците в групата на семейството. Те трябва да усвоят и да превърнат в навици определени отношения в общността, които още са нови за тях. Обредите, които се извършват в понеделник са насочени към почитане на родителите на момичето. Затова денят е известен като „момин&rdq

За ромите е с най-голяма важност това бракът да бъде приет от общността им за такъв, т. е. традиционното право има господстваща сила. Гражданският брак е маловажен и се прави поради накаква необходимост, която е свързана с взаимоотношения на семейството с българската държава. Самото свождане („взимането на нишан&

След сключването на брак най-вече се променя положението на момичето. Тя преминава в по-висша степен на своето социално положение. От друга страна се увеличават прекомерно и нейните задължения. Тя трябва дя се грижи за мъжа си, после за децата си, за дома. Трябва да се съобразява със свекърва и свекър, тъй като е задължително поне първата година да живе

След като прееодолее изпитанията в началото на брачния живот, а също така усвои неписаните закони на семейството и започне безпрекословно да се подчинява на мъжа си, омъжената жена придобива уважение в очите на семейството си и на общността. Тя се води за млада снаха, докато роди първото си дете, след което вече придобива по-важен статут. Цялото отношение към нея се променя, тъй к