ОТБУЛНИК

            Пак според Людмила Китипова-Попова разбулването в село Енина (за разлика от село Запалня, където е в сряда според това, което пише Стойко Стойков) е на другия ден след отврътки. В неделя още в зори, пристига свекървата, за да прибере снаха си, която е още с булото. След разпускане на църквата родителите на момичето отиват у сватовете. Там дъщеря им е вече отбулена. Самото отбулване извършва кумата със същите трендафилови жегли с набучени ябълки, с които преди пак тя я е забулила. Когато кумата снема булото, го дава на девера. Той се покатерва на най-високото дърво в двора и го закачва на най-високия му клон. Булото се вижда отдалеч и показва, че в този дом има млада булка.

            В Шипка според Марияна Ибришимова-Петрова, изследовател на селото, отбулването е следващата неделя след венчавката: „През седмицата след сватбата булката „говее” – не трябва да говори със свекър и свекърва. Голям грях и непочитание ще е, ако им продума! Мълчаливо върши къщната работа. В неделята идват старите сватове, заедно с други гости. Обредните действия включват разбулването на булката. Старата сватя изважда жеглите от хомота на колата и с тях поема булото от главата на булката и го слага на някоя родовита овошка на двора. Чак тогава булката проговорва, като здрависва гостите. Проговорва и на свекъра и на свекървата, които й дават подарък.”

            Мимо Чаков свидетелства, че на третия ден след венчавката в село Крън (в сряда) рано преди изгрев булката, шаферът и калините ходят на три чешми, напълват бяло бакърче с вода от всяка чешма и на колело се завъртат три пъти около бакърчето и накрая булката с крак бута и излива водата. Това е за здраве и да й върви по вода.

            В село Горно Черковище според Дончо Меразчиев този ритул се нарича канчуркане на вода от младите булки. Според него това става така: „В сряда сутринта всичките й айки, зълви и бабалъчката й, идват в къщата на булката. Взема бабалъчката бяло калайдисано менче и пеейки в едно с булката, айки и зълви, заминават при централната чешма (извор) на селото. Тук булката пуща в бакърчето от събраните при целуването на ръце метални пари и допълват бакърчето с вода. Слагат бакърчето на земята, наловят около него на хоро, запяват някоя хороводна песен и започват всички да играят. След като се завъртят три пъти, булката ритва с крак менчето, качурка го, а айките се надпреварват, коя повече пари ще събере от разпилелите се.”

            Освен редовното свързване на младите по описания по-горе ред, то може да стане и с „приставане”. Ето как според Людмила Китипова-Попова се е случвало това в село Енина: „Често момъкът отвеждал момата у тях преди сватбата. Това ставало със съдействието на неговите верни другари. Момата наричали „пристануша”. Този начин на обвързване се осъществявал обикновено със съгласието на момините родители. Приставането се извършвало често и по чисто материални подбуди. Разходите за една описана по-горе сватба били значителни. Не всяко домакинство можело да ги понесе. Пристанушата пак се венчавала, сватбата ставала много скромно, без разточителства, без гайдар, без излагане на чеиз. Дори в тези случаи венчавката не ставала в черква, а в скромна домашна обстановка.”

            Интересен случай от село Шейново разказва Христо Мактуров: „Голяма е любовта на Таню Курумилев и Деша Вълева. Бащата на Таню, бай Христо Курумилев, се е смятал за среден селянин. Като разбрал, че първородният му син Таню се влюбил в Деша Вълева – най-бедното момиче в селото, и е решил да се жени за нея, той се отказва от сина си. Въпреки това Таню и Деша се оженват, като сватбата се организира от техните кумове Стефан и Рада Момчеви. За гощавка на гостите е заклана крава. На хорото играе почти цялото село, освен родителите на Таню.”