ГОДЕЖЪТ

            Годежът, след избора и сватуването, е следващата стъпка към същинската сватба. В други области на България той се нарича още года, углава, тъкмеж, строй, свършувачка, запив, мена, нишан. При българите в Казанлъшкия край това събитие носи името годеж. Понякога се е случвало годежът и сватбата да се слеят.

            Годежът е на две степени, малък и голям. Първото пряко обредно свързване на двата рода е на малкия годеж, който обикновено е веднага на другия ден след сватуването. На него се потвърждава и се дава гласност на съгласието за брак. След малкия годеж момата е „половин годеница“, т. е. не е напълно свободна. Ако  след този момент има неспазване на уговорката за брак от една от страните, то тя дължи компенсация на другата страна според обичайното право. Обредните действия, които затвърдяват съгласието, са даването на китка от момъка на момата, което е белег, нишан, получаван от нея. Приемането на този нишан я обвързва.

            Според Людмила Китипова-Попова в село Енина обредната сценичност е следната. В дома на родителите на момъка се събират роднини и съседи. Това са годежарите, които трябва да са нечетно число. Приготвя се китката (нишана), която може да е и от сухи цветя, но поне едно растение да е свежо и зелено, например чемшир, здравец или бръшлян. Китката е вързана с червен конец против уроки, а на него е нанизан пръстенът на момъка или нечетен брой златни или сребърни монети. Още по-добре е, ако самата китка е „позлатена“, посипана със „златен“ варак.

            В дома на момата приготвят трапеза. Когато годежарите дойдат, бъдещите сватове сядат на централните места. Пред тях е поставен нишанът. Бъдещата свекърва предава с благословии китката на бащата на момата. Той я предава на дъщеря си, а тя първо целува неговата ръка, а после и на родителите на момъка. Самият момък не присъства на малкия годеж, но момата е приготвила китка за него и я предава на бъдещия си свекър. Момата дарява годежарите с кърпи, чорапи и други дребни дарове.

            В село Горно Черковище според Дончо Меразчиев момъкът е присъствал на годежа. Годежарите носят със себе си шише с ракия, на шийката на което е вързан златен накит, който се нарича аманет и е  подарък за момата. Ако момата приеме да вземе шишето с аманета, то значи, че е съгласна да се сгоди с кандидата.

            Мариана Димитрова, род. 1945 год., от гр. Крън, разказва, че по време на нейния годеж през 1962 год. в техния дом дошли гости от дома на годеника й и казали: „Имате мома за женене, харесваме я!” След като родителите й се съгласяват за брака, тя взима прошка от тях и отива в дома на момчето. Там свекървата я посреща и я дарява. На следващия ден родителите на момчето отиват да поканят кумовете, които са по наследство.

            При гощавката има строг регламент. Първо се пие ракия, която е донесена от страна на момъка. Това пиене има обреден характер и поставя нещата в положение, че младите са „половин годеник и годеница“. Едва след това домакините канят гостите на свое питие.

            При големия годеж обредността има по-тържествен характер. От гледна точка на обичайното право това събитие санкционира положението на младите като годеници в пълна мяра. Времето за провеждането му се избира много по-внимателно, отколкото за малкия годеж. Обикновено това е на голям празник като Коледа, Ивановден, Великден.

            Обредите на големия годеж повтарят тези от малкия, но са с по-голяма обществена значимост, с повече музика, песни и игри. Освен това присъстват повече хора и има един допълнителен обряд, наречен ломене на пита. Питата се разчупва от двамата бащи, като всеки я хваща с дясната ръка с палец отгоре и четири пръстта отдолу. Като я разчупват, я вдигат нагоре, за да расте всичко и да се умножава. Всеки се стреми при ломенето в ръката му да остане по-голямо парче, за да е берекетът при него. Питата се раздава на всички присъстващи на малки парчета, колкото залъци. Двамата млади ядат от едно парче. Този обряд е с прозрачна символика. Разчупването е разделяне на младите от своите родители и начало на ново семейство (яденето от един залък). Ако завистник иска да направи магия на годениците, то използва парче от питата и го дава на куче и котка, за да живеят младите в караници. Магическата сила на народната обредност е подчертана особено в ломенето на питата.

            Подаръкът за годеницата е по-голям, отколкото на малкия годеж. Ракията, която се пие е от момъка. Но най-важното е, че се уреждат обичайно-правните отношения между двата рода. Етимологически думата годеж носи смисъла на уреждане, нагаждане на една договореност, която е задължителна преди същинската сватба. Много често на големия годеж се заплаща бащиното право, т. е. бащата на момъка дава пари на бащата на момичето, като това е, разбира се, обредно-символичен жест. Бъдещият свекър слага няколко банкноти до питата, преди тя да е разчупена. Роднините на момата викат: „Още, свате, още! Малко е!“ Сватът дава още. Момините роднини настояват за още като хвалят качествата на момата. Това продължава, докато питата е оградена с пари и чак тогава моминият баща казва „Стига, свате!“. Уместно е да се спомене, че всъщност този „пазарлък“ е повече игра, тъй като бащиното право се е равнявало обикновено на стойността на чеиза, т. е. бащата на момичето е вземал толкова, колкото е давал. Да не говорим, че годежът най-вече е споразумение за това как младите да съберат покъщина и имот, за да създадат семейство и да отгледат деца.

            По свидетелство но Кольо Иванов в село Кънчево на големия годеж подаръците за момата са били алтъни, обеци , пръстени и бареж.

            Ето една песен от с. Елхово, която изразява патриархалните отношенията и ролята на двамата сватове в годежа:

 

Спогоди Добри сина си

за в село, за в друго село,

за Русевата дъщеря.

Добри на Руся думаше:

-Русе ле нов сватанако,

до сега бяхме другари,

от сега ша сме сватове.

Имаш ли пари да дариш

мойте роди роднини

и верните ми кумшии?

Руси на Добря думаше:

-Добре ле нов сватанако,

и аз имам дари да даря,

да даря свекър, свекърва,

да даря зълви, девери,

твойте роди роднини

и верните ти кумшии

и кума и кумицата.

Имам двеста чифта ръкави

и триста турски чеврета.

 

            Големият годеж е весел и шумен празник, съпроводен с музика, песни, гърмежи, хора и задевки.