Сватбени обичаи при българите

ИЗБОРЪТ

Българската сватба в повечето етнографски райони по отколешна традиция има три основни момента на случване: предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи.

Така е и в Казанлъшкия край, понятие, което ще използваме въз основа на краеведската терминология и което покрива почти изцяло административно-териториалната единица Казанлъшка община, но има и отношение към съседни общини. Не само поради наследството на някогашната Казанлъшка околия, стигаща от Калофер до Твърдица, но и поради фактите за икономическа миграция на населението в региона. До степен, в която се смесват обичаите и традициите, обогатяват се и стават общовалидни.

Основна част от българското население в края на 19 и началото на 20 век живее в селата. Което ни дава основание да твърдим, че сватбата като обичай има тясно отношение и се влияе от стопанските цикли в живота на българското семейство, влияе се пряко от поминъка. Даже можем да твърдим, че и сватбата се явява един вид механизъм за стопанско благополучие на младото семейство. В цитирания период в много възрожденски градове започва бурен разцвет на занаятите, търговията и контактите с чужди страни, което се отразява на обредната същност на обичая, който става повече показен, с повече „външна”, престижна страна.

Друга особеност в обичая у българите е, че той тясно е обвързан с календара на основните селскостопански дейности и с църковния канон на християнството. Сватбите започват след активния сезон по прибирането на реколтата и не се организират през пости. Открояват се два основни периода: есенно-зимен и зимно-пролетен. Началото на всеки сезон обикновено се свързва с някой християнски празник, който бележи край на селскостопанския период или началото на подготовката на такъв. Сватбата неусетно се превръща в календарен празник.

Има някои основни възрастови критерии, които трябва да се „покрият” при момите и момците, за да попаднат те в категорията на младежи, готови за женене.

Брачната възраст в селото се определя от някои умения, необходими за пълноценно протичащ съвместен семеен живот. При момата - това е умението и да меси и пече хляб, при момъка - да върши сам мъжката работа. Обикновено тази готовност  се свързва с постигането на възраст 16-17 години. Дълго време се е считало, че мома на 23-24 години вече е „стара мома”, а ерген над 27-28 години - „стар ерген”.

За да настъпят ясни правила относно оповестяването на брачната възраст , българите са измислили свой начин как да информират останалите представители на общността, че имат чедо за женене - встъпването в тази възраст се отбелязва обредно. За момците това е участието в коледуването, за девойките - в лазаруването. И тъй като това са календарни празници , за повече яснота са измислени и моменти в облеклото, които да са видим белег за съзряване. Момъкът започва да се облича спретнато в мъжко цялостно одеяние, носи калпак и китка на него. Девойката е с втъкнато цвете или някой друг аксесоар за косата, гердан-наниз и други по-богати и открояващи я моменти в облеклото.

Често младите хора се харесват по хора и седенки, на чешмите или изворите за вода, крадат си китки, дават си дума, задирят се  и други подобни повици на младостта.  Но в този процес на ухажване има и много предварително поставени критерии, които влияят  и на двамата млади хора. Момъкът или момата да е от добро семейство, двете семейства да са равни по имотност, момата да е работлива, трудолюбива, здрава, сръчна и хубава. Момъкът да е заможен, да не употребява алкохол прекалено много и други. С една дума – двамата млади да са си лика-прилика. Понякога се прилага и принципът младите да са от едно и също село или от села с добра репутация, да нямат например по-големи братя и сестри, т.е. да не ги изпреварват, да не са в родство - до трето коляно, но и в родство по кумство, побратимяване и т.н.

В процеса на избор момъкът има по-активна роля. Той напива водата от менците на девойката, грабва китката от главата на момата, хваща се на хорото до избраницата си. Момата остава пасивна, но по косвен път тя дава израз на предпочитанията си - облича се по-спретнато, грижи се за външността си и градинката в бащиния дом, позволява в кратки песни по седенки и тлаки приятелките да вплитат нейното име с това на момъка, да ги припяват. Особена е ролята на неделното хоро. По сведения на Чудомир премяната на момите за него е особено внимателно подбрана. В песен от с. Габарево се казва :

 

Неделя, неделя

хубава неделя.

Че се напременят

все моми габарки

все с китени рокли,

бели либадета,

поли с кенета.

 

Стефан Овчаров дава следното описание на избора в село Елхово: „Хорото, което ставаше в центъра на селото пред училището или долу под моста на реката, беше най-голямото развлечение на младите. Всеки ден в неделя и на голям празник идват с най-новата и най-хубавата премяна. Тук на хорото се запознават и задирят моми и момци и започват задирките и по махали и седенки. Закачките от страна на момците, взимане на китката от кърпата на момата, отделяне настрана от групата и др. – задирките продължавали вечер по махалите; излизали на чучура да напият воздата на изгората.

При тия срещи момъкът уговаря момата кога да изпрати годежници.”

Марияна Ибришимова-Петрова, изследовател на село Шипка, пише:

„Специфично за Розовата долина е харесването по време на розобер. Нацъфти ли розовият цвят (през май и юни) в Казанлъшката долина, пристигат моми „загорки” от габровските села – Етър, Зелено дърво и др., от Севлиевско и Троянско. Розоберачките слизат през Шипченския проход, а някои от тях остават в Шипка. След привършване на розобера не всички девойки се завръщат по родните си места, намерили своите избраници тук по хора и седенки.”

Започва един, около една година, период, в който и двете страни заявяват своето одобрение. През тази година със започването на сватбения период  момъкът трябва да е изпратил  сватовете си, за да постигнат някаква конкретна уговорка с родителите на момата за брак. Ако това не се случи (понякога и поради много сложни причини), момата се смята за свободна, макар, че това не се отразява добре на нейното име. Виждаме как семейството, родът на момъка имат определяща, ръководна роля в утвърждаването на избора. Понякога се водят и тайни разговори, водят се проучвания и други действия, които нямат обреден характер.

И идва моментът на сгледата или сватосването. Сватбата започва да се оформя вече като план от конкретни стъпки във времето и между хората.

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати