КЪНОСВАНЕТО

            Особеност при тъй наречените „турски” роми е обичая жените в началото на сватбата да заведат булката на баня („хамани”) и да я къносат. В Старозагорско в градската баня отиват заедно с булката жени и от двата рода. Там я ограждат в кръг и  поставят пред нея съд с вода и тя (булката) трябва три пъти да го ритне. Специално наета телячка къпе момичето и всички я оглеждат за кусури. След банята в нови, хубави дрехи я облича свекърва ѝ. После сплитат косите ѝ и отиват в дома на момчето (ако са фичери) или вдома на момичето (ако са хорохая). Там вече е поставена трапеза, приготвена за жените, участвали в ритуала.

            При ромите в Сливен свекървата и майката на момичето ходят да канят на баня свои роднини с карамфил и босилек. Жени от двата рода водят момичето на баня в събота по обед, откъдето се връщат с музика.

            При софийските йерлии калесването (каненето) се извършва от две приятелки на булката, които ходят из хахалата с кърпа, в която има каранфил. Символът е очевиден. Така предлагат на жените да дойдат в събота на баня с булката. Канят се жени от всички къщи в махалата. В съботния ден свекървата къпе булката. При влизане в банята носят погача. След къносването следва обличане в празнична рокля. Погачата се разчупва на излизане от банята над главата на булката. Погачата се раздава с благословия да се раждат много деца.

            Очевидно е, че целият този ритуал има за цел момичето да бъде огледано за дефекти, а в ритуален аспект това е очистване с вода. Корените на този обичай могат да се търсят в древните индийски практики (къносване). Разбира се, тъй като става дума за „хорохане” рома и йерлии, то тук има припознаване на мюсюлманския сватбен ритуал. Самият ритуал на къносването при „хорохане” рома в Силистренско се прави в сряда и се нарича „къна геджеси”. Започва с обезкосмяване на лицето на булката. Отрязват се кичурите край ушите. Има поверие, че тези кичури пазят берекета в бащината ѝ къща и, за да не го отнесе в новия дом, се прави това. Чак тогава се къносва косата на момичето. Още едно поверие гласи, че къносването е против уроки, а не само за красота.

            При фичерите и хорохая за този ритуал в петък вечер свекървата приготвя нови дрехи за булката. Сестрата на момчето взима къната на табла от неговия дом. Ритуалът се извършва в дома на момичето. Присъстват само жени, които в началото пеят и танцуват. Булката целува ръка на свекървата и на всички жени по степен на родство. Сяда на възглавница на пода. Започват да мажат с къна първо дланта и пръстите на дясната ръка, след това на лявата и накрая краката. Маже я сестра ѝ, ако няма сестра – снаха ѝ или друга близка жена от нейния род. Свекървата и майка ѝ ѝ слагат по една пара във всяка ръка. Свекървата – в лявата, майка ѝ - в дясната. Това е поверие за богатство. Увиват ѝ ръцете в кърпи и така тя преспива през нощта. На сутринта някое момиче развързва ръцете и гледа коя ръка е по-червена. Така се разбира коя от двете – свекървата или майката – булката повече обича. На момичето, развързало ръцете, дават дребни пари, парите в ръцете остават за булката. При фичерите на зетя мажат с къна само малкото пръстче и пара в ръката му слага само тъщата. Също му връзват ръката с кърпа.

            Йелиите в Софийско къносват в събота вечер. Къната се носи от свекървата. Придружават я роднини по женска линия и приятелки. По време на къносването  приятелките на булката, които не са омъжени, протягат ръце да бъдат намазани – за да са красиви и да бъдат харесвани от момчетата.

            Правило при всички ромски групи е жената, която къносва, да е първо венчило. А при някои общности е задължително тя да е родствена на момчето, за да се извърши приобщаването на булката към новото семейство.