Сватбени обичаи при ромите

ИЗБОРЪТ И СГЛЕДАТА

            Господството на традицията е винаги на страната на семейството на момчето за правото на избор. Родителите на момчето решават винаги и всичко. Те решават дали е дошло време за задомяване. Тогава започват да търсят почитано, уважавано и имотно семейство, „да са много хубави хора” („бут калаче”).

            При избора на момиче, освен рода ѝ, се гледат такива нейни качества: да е девствена, примерна и скромна. При фичерите от Старозагорско родата се намесва в избора, но след като младите вече са се харесали. Чак тогава родителите правят проучване на рода.

            Бъдещата свекърва е безспорен авторитет и не само има право, но и го прилага при определяне избора на сина си. Много често тя харесва бъдещата си снаха и налага това свое решение на момчето.

            Майката на момичето също може да предреши нейния брак и да я насочи към женитба с момче, което тя смята, че е от добро семейство.

            Бракът по любов не е за предпочетане. Смята се, че любовта идва после, след брака.

            Образът на бъдещата булка е изграден като обща представа във всички ромски общности. Снахата трябва да е честна, работлива и хубава. При фичерите и хорохая се смята, че тя трябва да е смирена, да не се кара, да знае да слуша, да шета, да готви, да гледа деца, не е ходила с момчета.      Според „тракийските” калайджии и йерлиите булката трябва да е красива, умна, послушна и работна. Лингурарите ценят най-много трудолюбивата жена. При грастарите е важен произходът ѝ. Те казват, че снахата трябва да е хитра, послушна, упорита, трудолюбива – да си гледа къщата. Най-важното е булката да е умна, да не клюкарства. Свекървата още с пристигането на снахата я предупреждава, че не иска клюки и не иска да чува нещо от семейството извън къщи. В началото на ХХ век за гребенарите е било важно момичето да умее да хваща кокошки.

            Другото особено ценено качество е, разбира се, физическата красота („шукарипе”) . За  „тракийските” калайджии булката не трябва да е много слаба и най-важното е да е с бяло лице. Сред хорохане рома и „тракийските” калайджии е разпространено използването на сюлюмен – сътавка, която е част от помада за избелване на кожата. Но общо взето представата за красива жена при ромите е свързана със здравето и възможността за работоспособност и плодовитост.

            Господството на традицията се изразява най-вече в това, че изборът на родителите е задължителен за младите. Понякога изборът е на двамата родители, понякога само на единия (при лингурари, кардараши на бащата). При хорохая майката сама решава избора. Ромската девойка е абсолютно лишена от личен избор, от лична свобода по отношение на избора на своя съпруг.

            Момиче обикновено се търси в близост или там където живеят представители на групата. Ако обаче няма в близките населени места, се отива и по-далеч.

            Напоследък по време на ежегодишните сборове на „тракийските” калайджии, от които най-посещаваният е този на Тодоровден в Стара Загора, младите имат възможността да се огледат и харесат. Нишанът, който си дават, е или кърпа, или пръстен, или някаква дреболия, която обаче има личен характер. Чак след това родителите научават от тях за желанието им. Оттук нататък вече започва сватосването и спазаряването относно новото семейство. Но обикновено сватосването става между родителите, като стандартните обръщения на майката на момичето към бъдещата свекърва са от рода на: „ Познаваме се от малки с теб. Знам всичко за рода ти. Имаш хубав син, а аз имам дъщеря. Вместо да я дам на непознати, да я дам на теб… Ти си приятелка и знам, че при теб моето момиче ще живее добре. Ако си съгласна, да запознаем децата си и да се сватосаме!”

            При кардарашите, след като майката и бащата на момчето харесат девойка за снаха, разпитват за родителите му и най-вече за тяхното материално състояние, разучават рода му, интересуват се от подробности за самото момиче. Чак след това сина им научава, че са му харесали булка и го питат дали ще я иска за жена. Но ако той не е съгласен – не го притискат.

            При демирджиите младите присъстват на сгледата, но обикновено бъдещите младоженци се срещат на нея за първи път.

            При хорохая младите нямат собствена воля и решението се налага от родителите безпрекословно. Дали искат или не, няма значение. Възрастните им налагат да се оженят. Например в Чирпан този традиционен закон не може да се наруши. Тъй като децата са отгледани и отхранени от родителите си, то последните имат власт над решението за избор на брачните партньори.  

            В миналото по-често, а в наше време по-рядко се спазва и друго традиционно правило, свързано с чистотата на групата. Понякога това е решаващо при избора на съпрузи. За ромите е важно булката да е от тяхната група. В съвременността най-строги пазители на това правило за чистотата на групата са например кардарашите, копанарите и „тракийските” калайджии, особено тези, които са поселени в Старозагорско.

            Друго традиционно правило е това, че не бива да се преженва по-малък брат или сестра. Грижа на родителите е, когато търсят брачни партньори на младите, да спазват всяко да е по реда си. Правилото се нарушава само от извънредни обстоятелства, т. е., ако по-малко момиче е било откраднато от бъдещия си съпруг.

            Традиционните  ромски вярвания налагат и правилото, че близки роднини не е добре да създават семейство. Дори трети братовчеди не бива да се женят. При бургуджиите от Варненско женитбата между роднини се смята за голям грях. Те казват, че семейство между братовчеди няма да трае дълго и ще се родят недъгави деца.

            На практика обаче двете правила – за чистотата на групата и за ограничаване на близкокръвните брачни съюзи са в противоречие. Има данни, че бракове между втори братовчеди има сред „тракийските” калайджии, а също при копанарите и кардарашите.

            По изключение в групата на кардарашите се случва и се приема за нормално да се съберат дори първи братовчеди. Другите роми казват за тях, че това е заради пари, и че искат богатството да остане в рода. Самите кардараши придевяват като аргумент силата на правилото за чистота на групата, т. е., момичето да е от техните  ( да е „ромни циганяке”).

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати