РАННАТА ЖЕНИТБЕНА ВЪЗРАСТ

            Още от раждането си всяко ромско момиче знае и бива възпитавано така, че да свикне с мисълтта за създаването на семейство и за отглеждането на деца. За него това е свръхценностна идея за живота. Ромските жени са най-важният фактор за стабилност на семействата в техните общности. Те приемат тази своя роля самоотвержено и безкритично. От ромските жени зависи запазването на семейното огнище.

            Една ромска поговорка гласи следното: „Този, който жени дъщеря си малка, е лош баща. А този, който жени дъщеря си голяма, е два пъти по-лош баща.”

            Ранната женитбена възраст при ромите е нещо, което прави силно впечатление от гледна точка на модерния начин на живот. Тази характерна черта на брачния живот в ромския ентос пак е свързана с господството на традициите, които от своя страна се основават на вековен опит.

            За представителите на ромския етнос този факт не е притеснителен, те го приемат като нещо обичайно. Понякога момичетата са на такава възраст, че още не могат да раждат деца, както е при загунджиите. Разводите в перидода преди да имат деца са лесни. След раждането на две-три деца при ранен брак разводите са по-редки.

При грастарите („сръбските” цигани) женитбената възраст на момичетата е 14-16 години, а за момчетата – 16-17 години. При някои кардарашки субгрупи се правят символични бракове – прави се годеж и сватба между 8-9 годишни деца, без връзката да бъде консумирана.

            Към 12-13-14 си година се задомяват момичетата от общностите на фичери, лингурари, хорохая с момчета, които са с една-две години по-големи. „Тракийските” калайджии и лахо правят това на 16-17 години или  при пълнолетието си. Демирджийските момичета се женят на 18-20 години.

            Старите моми („пурани мома”) и старите ергени („пурано”) са всички, които са преминали тази възраст. Тях, тъй да се каже, никой не ги иска, и това е голям позор. Смята се, че с тях нещо не е наред. Биват подложени на подигравки от останалите задомени членове на групата.

            Причините за ранните бракове имат обяснение от самите роми и то е пак традицията, спазвана от столетия. Освен това според тях, когато момичето е по-малко, по-лесно свиква с навиците в новия дом, които се налагат от свекървата. Научава се по-лесно сляпо да е привързано към мъжа си и да го слуша безропотно. Жената се жени, за да ражда много деца и да помага на мъжа си.

             Момчетата също трябва да се женят по-рано, докато още не са захитряли, за да не тръгнат по кривия път и да престанат да слушат баща си и майка си.

            Ранната женитбена възраст при ромите е свързана и с особеното сексуално възпитание („текерас”) на ромските деца. Половото образование се получава вътре в общността при общуването с близки роднини, приятели и приятелки. Обменът на сексуална информация започва много рано и ромските деца имат много ранна представа за сексуалния живот. Техните желания се събуждат от традиционните песни, от разговорите между възрастните. В резултат на това, след достигането на пубертета, те са готови за сексуален живот. В тази обстановка, за да се запази „честта” на момичето („дели калънк”) се налага да бъде омъжено колкото може по-рано.

            „Да даде Господ булка да не я видят!” – това е едно от най-тежките проклятия за момиче при ромите.