ГОСПОДСТВОТО НА ТРАДИЦИИТЕ

            Ромските групи в България (лингурари, лахо, демирджии, кардараши, грастари, „тракийски” калайджии, гребенари, йерлии, фичери, хорохая, миллет, загунджии и пр.) и в близкото минало и сега пазят своите патриархални традиции от времето на номадството. Годините на усядване не са успели да премахнат господството на традициите над всеки индивид, член на групата. Традициите са като външна принуда, утвърден продукт в колективното съзнание, наслагван от опита на много поколения. Индивидът е подчинен на хорското мнение. Авторитетът на общността над него е абсолютен. Индивидите са стандартизирани в своето поведение от потребностите и интересите на рода. Родът е главно действащо лице, а индивидът има своя роля само чрез родовия живот.  

            Обичайната роля на жената в този строг традиционен модел е силно регламентирана. Нейното място е централно по отношение на груповия идеал за ценностите в живота, тъй като от нея зависят продължението на рода, устоите на дома и чрез възпитанието на децата – консервирането на културата на ромската група. Но в новота семейство тя винаги се възприема като външен и чужд човек.

            Мъжът и жената в ромското семейно пространство имат строго разпределени функции. Но те така са дефиренцирани, че да се допълват взаимно. На мъжа пренадлежи външното пространство и е задължен да внася отвън вътре, в дома. Той се грижи за прехраната на семейството. Жената царува вкъщи. Тя подрежда дома, поддържа домашната атмосфера, задържа придобитото. Тя ражда, отглежда и възпитава децата. Нейната по-статична роля е в рязко различие със социалната динамичност на мъжа. Но чрез брака жената също влиза в социални промени – сменя род, име, етнос, понякога и вяра.

            В семейството мъжът и жената си разпределят дейностите по принципа на взаимопомощта и взаимно се допълват. Господството на традииците предписва строго техните роли и всеки трябва да си знае мястото. Мъжът е глава на семейството и по силата на тази патриархалност той пази семейството и рода – името, децата, имуществото, а оттук - кръвта, традициите и морала. Бащата е абсолютен господар, анторитет и в дома всички му дължат респект и подчинение.

            Житейската реализация на ромката в общността е да се омъжи и да поддържа дом и семейство. Тя трябва да роди, да отгледа и да възпита деца, да дочака внуци, да им предаде своя опит и знания, да съхрани рода.

            В ромската общност семейството служи за запазване на основната единица – групата. Семейството е степен от тази основна единица. Но то е и посредник между външното (не ромско) общество и ромския етнос. Семейството приема от етническата среда наследената културна информация, усвоява я и я предава на младите. Така се запазва етническата специфика. Семейството е ценност, валидна за всички ромски групи. Всички зачитат в еднаква степен нормите ѝ. Всички се съобразяват с неписаните правила. Всъщност около семейството гравитира целия живот на индивида от ромската общност. То е основна икономическа единица. То е основна възпитателна единица. То осигурава социалното възпроизводство. То защитава и дава сигурност на индивида.