КРАЖБА НА МОМИЧЕ

            В случаите, когато младите се харесват, но семейството на момчето е бедно и нямат пари, за да купят булката, то в ромската общност много често се стига до тъй наречената „чордела” – кражба на момиче. Това се случва и в случаите, когато родителите на момичето не я дават, въпреки, че младите се харесват. Кражба е възможна и  когато момчето я харесва, а тя него – не. Или пък и тя го харесва, но капризничи и се инати.

            Всичко е добре организирано. Отвеждат я в къщата на момчето или в къщата на негови роднини и там то отнема „честта” ѝ. Така сватбата е осъществена и връщане назад няма. Тъй като тя вече не е девствена, родителите ѝ са принудени да се съгласят с положението и да я дадат, защото никой няма да я вземе вече.

            Най-тънкият момент е в поведението на девойката. Тя не бива да обявява, че е пристанала. Трябва да държи на това, че е открадната, даже случилото се да е било с нейно съгласие и съучастие. Ако родителите на момичето си я искат въпреки всичко, то я връщат. После пак я крадат. Или пък сватбата се извърщва само от мъжката страна, след което, разбира се, има разправии и вражда, но фактът си е факт. В някои случаи се използва хитрост. Момчето разпространява лъжливи слухове, че е обезчестил момичето и така принуждава баща ѝ да му я даде.

            Случаите, когато момичето пристане явно, са рядкост, защото се стига до конфликт между родовете. Господството на традицията повелява бракът да се реши от двата рода. Когато девойката пристава, тя се опълчва срещу традицията. Това се случва, когато искат да я дадат на нелюбим човек, а тя си има момче, с което се харесват. Най-често момичето пристава по Гергьовден. Това е събитие, което предизвиква голям шум. Стига се до съдене в Мешерето. Нарушено е правото на бащата („баб хак”).

            Кражбата при това положение е от два вида. В единият случай момичето е съучастник и чака на определено място да я вземат, какъвто е случаят с  А. М. Е - 57 годишна  жена, безработна от с. Енина, която живее в гр. Крън от 44 години. Запознава се с бъдещия си съпруг С.М.Е. в с. Енина, където работи. Той е родом от с. Крън, на 21 години и вече сгоден за друго момиче по желание на родителите си. А.М.Е тогава е тринадесет /13/ годишно, изключително красиво, момиче. Запознава ги братовчед на момчето. Започват тайно да се срещат, т.е. между тях пламва любов от пръв поглед. Когато родителите на момичето разбират за срещите им и затова, че момчето е сгодено, те веднага й намират годеник от гр. Стара Загора, с когото да я сгодят до една седмица. Тогава момичето решава да избяга и се уговаря със С.М.Е къде и коя вечер да я чака и бяга през прозореца. „При запознаването ни неговият братовчед ме излъга, че той е от много богато семейство. На мен това първо ми направи впечатление, защото за разлика от неговото семейство, в което са само 3 деца, в моето бяхме 6 и то много бедни. Моите съученички ходеха на училище със сандали , а аз с галоши”.

С.М.Е я води веднага в Крън в една къща, в която работи баща му. Там е била „първата брачна нощ”. Там той е взел нейната честност, която на другия ден са започнали да показват на роднини и която задължава родителите, искат – не искат, да се съгласят със сватбата на младите. През това време първото момиче, за което е сгоден С.М.Е, си отива, но много скоро след това се връща няколко пъти, за да иска отново да се оженят. След като разбира, че това няма да стане, тя веднага се омъжва в друго село.

            При ромите било прието до една седмица след отнемане на честността на момичето да се направи годеж. Те го направили по обичай в дома на момичето. Присъствали са гости (роднини) и от двете страни. Трапезата е била богата, не е имало традиционни ястия. Всички са били седнали на земята, на софрата. Била е облечена с костюм – пола и сако, и ботуши – купени от родителите на момчето. Баща му е дал 500 (петстотин) лева на нейния баща, а тя като млада булка е целувала ръцете на всички гости,  които в замяна са й давали пари, не са им правили сватба. Живели са от самото начало при родителите на момчето, но в самостоятелна стая. На 15 години ражда първото си дете (имат 3 деца – 2 момичета и едно момче, в момента 4 внуци и 2 правнуци). Един месец след раждането търсят съпруга й, защото живеят без брак. Осъждат го 6 месеца условно. (Сключват граждански брак, когато тя навършва 18 години, необходими за това според закона.

            Живеят и до днес в пълно разбирателство и не съжаляват за брака си, защото е по любов. (Наш краеведчески източник: Записала Д. Стойчева, 01.02.2017 година.)

            В другия случай е, когато момичето не иска, я отвличат. Така е станало с С.А.Х., жена от ромски произход, на 65 г., родом от с. Крън. Живяла в бедно семейство, в което били 3 деца. Бъдещият й съпруг е Р.М.Х. е родом от гр. Казанлък, също от бедно ромско семейство с 6 деца. Запознават се, когато тя е на 16, а той на 19 години.

            Запознават се в гр. Казанлък. Р.М.Х. (в момента на 68 г.) вече е харесал бъдещата си жена и уговаря нейни съученици да я заведат на казанлъшка ромска сватба, където да се веселят. Тогава е можело да отидеш на чужда сватба без покана. Братът на С.А.Х. по това време вече е бил в казармата и й заръчал след като не се е омъжила до тогава, да го чака да се уволни и тогава да прави сватба.

            Идва денят на сватбата и тя отива в Казанлък и заедно със своите приятели и съученици се отправят към края на града, където ще е уж сватбата. Чак когато Р.М.Х. я хваща за ръката и й казва „Тръгваш с мен!”, тя тогава си дава сметка, че всичко е лъжа, че няма сватба и това е сценарий, за да бъде открадната. Започва да го моли да я пусне, че е обещала на брат си да го чака и че още не иска да се жени. Усеща, че Р.М.Х. започва да се колебае, но другите го натискат да доведе замисленото до край. Въпреки молбите й той я отвежда насила у дома си. Преспиват в негови роднини.

            Тя даже не е подготвена какво ще й се случи, никой никога не е говорил с нея на тази тема и на сутринта отиват при нейните родители. Въпреки случилото се тя моли родителите си да я приберат, но те отказват. Много рядко някои родители са прибирали децата си, за да им спестяват нежеланието да живеят насила с някого. За семейството на момчето тя казва, че са много проклети. Не са присъствали даже на годежа, а сватба въобще не са правили. Живели са в една стая заедно със братята му и другите снахи. Имат 3 деца, първото ражда на 18 години. С.А.Х казва, че се свиква да се живее без любов, защото така трябва. Живеят и до ден днешен заедно, но тя така и не го обиква. (Наш краеведчески източник: Записала Д. Стойчева, 02.02.2017 година.)