СВАТБЕНИТЕ НОСИИ

            Следващият, неделният, ден е най-тържествен. Започва с ритуално обличане на младоженеца. След това цялото шествие, наречено „обял джала”, тръгва към дома на булката, като ѝ носят дрехите, които тя ще облече. Някога това е бил ушит за случая нов сукман, бяла риза, престилка или нови копринени шалвари и блуза, кърпа за главата, закичена с пера и цветя. При лингурарките сукманът е бил с опашки от белки, а бродираната риза е имала пришит червен конец в долния край против уроки. В по-модерни времена тези носии са заменени с бяла рокля и бяло було. Белият цвят при ромите е цветът на чистотата и щастието. В деня на сватбата булката задължително бива облечена от жена с първо венчило и с жив съпруг и деца, та да бъде нейният живот щастлив като нейния.

            При „тракийските” калайджии роклята, булото и китката ги носи зълвата. Тя танцува с тях пред булката, понякога танцът продължава по два часа. Китката е вързана с червен конец, синьо мънисто и „ирмилик” – малка златна паричка. Червеният конец и синьото мънисто са против уроки. Чак след като си свърши танца, зълвата дава дрехите на жените, които ще облекат булката. Тези жени задължително са роднини на младоженката. Към сватбената носия най-накрая се прибавят дарените нанизи със златни пари.

            При лахо и лингурари шествието с музиката първо отива при кума, за да го вземе. Чак тогава се отправят към дома на младоженката. Дрехите ги носи кумата, защото са купени от нея. Пред дома на булката се разиграва ритуалът „плащане на откуп”       . Братята на момичето я пазят и, когато се плати определена сума, кумата влиза при булката, за да я облече и приготви за сватбата.

            При софийските йерлии роклята, която облича булката в неделния ден, е или лилава, или червена, или зелена по неин избор. След като жените я нагиздят към 9 часа сутринта, всички излизат и обикалят махалата, играейки. Към 10 часа се преоблича с рокля с друг цвят и отново се обикаля махалата с танци. Това може да се случи няколко пъти. Когато към 13 часа пристигат свекървата и младоженецът, те доносят бялата рокля, която булката облича с помощта на майка си. Пристигат и роднините на момчето, за да вземат чеиза. Слагат го върху колите, за да се вижда от всички.

            При фичерите и хорохая към лицето на булката има специално внимание. То бива украсявано по специален начин – „шарят го” („бяв”). С помощта на белтък върху бузите и челото се прикрепят пулчета („пуля”). Това са малки листчета, на които е налепено ламе и ситни мъниста с червен, син и зелен цвят. След като ѝ нашарят лицето, я обличат с бялата рокля и ѝ слагат булото. По време на това приготовление на двора свирят и играят.

            Мястото на гощавката може да бъде на някоя поляна, в двор или в ресторант. След като са преключили приготовленията на булката, цялото шествие се отправя натам, съпроводено от шумна музика и игра. Няколко пъти бавно обикалят махалата, за да бъде видяно шествието добре от всички. Най-после стигат до мястото на гощавката и гостите заемат първи местата си на приготвената вече трапеза.