Сватбени обичаи при ромите
„МЪЖКАТА” СВАТБА
Тази гощавка е за сметка на свекъра, затова този ден се нарича „мъжка сватба”. Младите целуват ръка подред на всички гости, които са ги почели („чумидъла вас”). Те дават на гостите шишето със „сладка” ракия”, а гостите им дават пари. „Сладката” ракия е същата, с която са черпили за „честта” на булката при „взимането на нишана”. Банкнотите се кичат по роклята и костюма на младоженците. Свири непрекъснато музика и всички играят. При лахо, ако някой иска да играе със сватбеното знаме, първо трябва да плати на кума за това. Кумът дава парите на булката. Празникът продължава до късни доби, след което младите се пребират в къщата на свекъра. Там гощавката може да продължи и до сутринта. Младоженецът сваля булото на жена си и след това тя три дни носи в косите си венче.
При йерлиите, след като булката бива взета и след като са обиколили махалата, сватбата се разделя на две. Празнува се в два различни ресторанта. В единия са младоженците и роднините от мъжка страна. Роднините от женска страна са в друг ресторант. Там булката бива заместена от шаферка, която е облечена също в бяла рокля и събира дарените пари за младите. Шаферката е обикновено сестра на булката.
Грастарите и калайджиите от Софийско имат обичай гостите да наддават пари. Младоженците стоят прави. Лявата ръка на момчето и дясната ръка на момичето са вързани с червена кърпа. В началото пари дават родителите на момичето, след това и другите гости. Който даде пари, има право да държи реч. Всеки иска да се произнесе, да поиска музикално желание и да афишира сумата, която е подарил. Това може да продължи доста дълго време.
Кардарашите, демирджиите и лингурарите ходят понякога в неделя за венчавка на младоженците, но това не е повсеместно наложена практика.
По време на катунарския живот при „тракийските” калайджии е имало обичай, след като булката се облече в сватбената носия, да отидат заедно с младоженеца в неговия катун. Свекърът разстила по дължината на палатката пояса си и по него първо минава синът му, а после снаха му, която маже със сладка вода (вода с разтворена захар) стените на катуна. Това се прави, за да е сладък животът на новото семейство. След което отиват на поляната, където е разположена софрата. Тогава момичето получава малка златна пара („звонче”), която по традиция се предава от майка на дъщеря. Свекървата също може да даде „звонче” , ако между нея и снахата има голямо уважение. Някои от гостите даряват младоженците с китка, която е вързана с червен конец, а на него – златна паричка. Случвало се е булката да събере до двадесет и повече такива китки.
При „тракийските” калайджии в наше време се е случвало сватба да се прави и на стадион. По 4-5 хиляди души се събират, когато богати семейства женят децата си. Бирата се кара с камиони, оркестърът свири върху ремарке. Отварят се десетки бурета с вино, колят се по 50-60 шилета. Нанизите с едри банкноти, с които гостите окачват младоженците, са от порядъка на няколко хиляди. Такива сватби са по цяла седмица и двата рода изтъква пред всички престижа си. Най-предпочитано време за сватби е около празниците Цветница и Тодоровден. Младите са качени върху специално скован дървен подиум, за да могат всички да ги разгледат добре. При тях се качват поред родителите, някои от роднините и от гостите и танцуват в тяхна чест около тях. Вдигат наздравици. Вият се дълги хора.