Сватбени обичаи при ромите

ВЗЕМАНЕТО НА НИШАН

            След годежа, който е дело на двата рода, се стига до същинските сватбени обреди и ритуали. В тях  главният действащ субект е свекървата. При фичерите трапезата, която приготвя свекървата в дома си, се нарича – „идва булка” („авела тибори”). Отнемането на девствеността – „вземането на нишан” става същата тази вечер. Бъдещето на младата булка зависи в изключителна степен от този най-важен момент. Моментът е върхов и за всички други участници.

             Господството на традицията и нетърпеливото очакване на снаха кара всяка бъдеща свекърва да се пригови предварително за това. Бяла риза и специална кърпа за показване на девствеността са били актуални до средата на ХХ век. В по-нови времена те са заменени от бяла нощница или бял комбинизон.

            Свекървата подготвя отделна стая, в която да се извърши „свождането”.  При липсата на такава специално стая в дома ѝ, младите се водят в съседна роднинска къща. На земята се постила бял чаршаф (бяла риза при кардарашите). Взимат се всички възможни предпазни мерки, за да не се случи така, че булката да си послужи с измама и да покаже мнима девственост. Всички остри предмети - фиби, гривни, пръстени, обеци биват взети от нея. Ноктите ѝ се изрязват ниско. Младите влизат облечени само с нови ризи. Момчето бива проверявано също за остри предмети.

             По време на „взимането на нишан” всички присъстващи гости са с наострен слух. Те се веселят в съседство до стаята на младите. Надничат през прозорците. Чакат нетърпеливо какъв ще е крайният резултат. За да се разбере какъв е той, не се чака до сутринта. Младоженците излизат след „взимането на нишана”, а свекървата първа проверява чаршафа. После го показва на гостите.  За проверка на кървавото петно се използва ракия, с която то се накапва. Когато кръвта е от девственост, петното става алено. Когато е от друга кръв – потъмнява. Всеобща радост настъпва, щом вече се е удостоверило, че момичето е девствено. Родителите на момчето се радват най-много, защото са случили на момиче, кето е опазило „честта” си.

            Особен сватбен ритуал извършва свекървата, която, за да изрази своето задоволство от това, че снаха ѝ е била девствена, танцува с чаршафа пред всички гости. При бургуджиите тя танцува като привързва чаршафа на гърба си.

            При йерилиите, ако булката е била „чиста”, на другата сутрин тя взема брашно и вода и започва да меси погачи. Друг знак, че всичко е наред е черпенето със „сладка” ракия , т. е. с греяна ракия със захар. Това е разпространено сред ромите, както и сред останалите етноси в българските земи. Това също е знак, че булката е била девствена. Шишето се вързва с червен конец или с червено цвете. Кардарашите увиват булката с червена кърпа и я украсяват с рози и златни нанизи. При лахо, фичери и хорохая свекървата поставя чаршафа в тава и по време на показването му гостите пускат пари в тавата. При фичерите жените от радост си червят бузите и челото си. Най-странен е обичаят при лахо. В такива случаи те горят стари дрехи на свекъра и свекървата, но не могат да обяснят откъде идва този обичай. При рударите свекървата прави символично плащане (до пет лева) на майката на момичето за честта на дъщеря ѝ. А майката на булката коли петел или кокошка и боядисва с кръвтта присъстващите по челата.

            Булчинските рокли на ромската булка през сватбения ден са няколко и в различни цветове: синята се облича рано сутринта, защото тя е с цвета на зората. На обед булката носи рокля с розов или бананов цвят. Лилавата рокля е за привечер, а бялата, разбира се, е задължителна за момента, когато ще бъде с младоженеца.           

            По традиционното поверие жената, която помага при обличането, трябва да е имала само един съпруг. Така е сигурно, че булката ще бъде вярна на мъжа си.

            При ромите в Казанлък сватбата трае три дни. На втория ден се ходи на ресторант. На третия ден роднините на младоженеца завеждат булката в бащината ѝ къща да си измие косата (повратки). Докато гостуват, се приготвя богата трапеза и започва голяма веселба. Младите трябва да живеят поне една година в дома на младоженеца, за да може булката да възприеме навиците на семейството на мъжа си.

            Понякога - рядко, но се случва момичето да не е девствено и това е голям срам и позор в очите на хорското мнение, т. е. на махалата. Цялата махала разбира за това и булката се счита за блудница. Започват въпроси с кого е била преди. Въобще смята се, че самото ѝ тяло е изхабено и дори опасно. Щом е опознала друг мъж, едва ли ще бъде вярна на съпруга си. Тя не заслужава да бъде облечена в сватбена рокля. Дори има поверие, че такава жена ще донесе на дома проклятие и ще последват нещастия и несполуки.

            Майката на момичето понася отговорността за загубеното преди брака целомъдрие. Двете с дъщеря си са на „позорния стълб” на общественото порицание и заедно поемат последиците от нарушаването на традицията. Затова майката и общественото мнение налагат и изискват от момичето да се запази невинна до сватбата.

            Освен позор има и други наказания за нарушаване на традицията. При установяване на факта, че невестата не е „честна”, младоженецът може да я набие и да я върне на родителите ѝ. Следва разваляне на сватбата. Семейството на такова момиче търпи подигравки и едва ли ще се намери някой друг да я вземе. Понякога това се превръща в проблем, който се решава от Мешерето.

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати