Сватбени обичаи при каракачаните

КАРАКАЧАНСКА СВАТБА

Най-популярната етимология на думата каракачан се състои от означенията в турския език за черен – ‘кара’ и беглец – ‘качан’. ЧЕРЕН -  показва цвета на типичната каракачанска носия. БЕГЛЕЦ - има различни версии за преминаването им от гръцка на българска територия. Местните споделят, че в търсенето на по-добър живот и пасища са предпочели Централна и Източна Стара Планина. Дълго време живеят затворено, като самоизолирала себе си общност, далеч от някои удобства и предимства на цивилизацията. Отличават се със свой бит и култура, които нямат аналог.

В миналото каракачаните са се препитавали с отглеждането на овце, добив и продажба на мляко, месо и вълна. Те имат гръцко национално съзнание. Говорят на старогръцки и са източноправославни християни. Днес в България има между 10 и 15 хиляди души.

През 1958 г. стадата им били иззети от комунистическата власт, а самите каракачани - заставени да се заселят в различни села и градове. Това поставило вековните им ценности на изпитание. Днес те са отворено общество приспособило се към новия начин на живот, като от миналото им е останало пословичното трудолюбие. Ревниво пазят обичаите и културата си. Съхраняват носиите си и разказват на поколенията за традициите, но все по рядко се случва да ги показват. Днешните каракачански сватби се отличават само по типичното каракачанско ЗНАМЕ. Всички други ритуали са общоприетите за страната.

Ще разкажем за традиционната каракачанска сватба, правена, когато са живели в колибите на Балкана.

Не се позволяват роднински бракове по златна линия – до 9 коляно от мъжка страна (със същата фамилия). От женска страна до 3 коляно. Не може да се сключва брак с кумовете до 3 коляно. Днес в Шипка има много смесени бракове, нещо което е било недопустимо преди години.

Когато момчето си хареса мома, трябва да говори първо с баща си. Той е човекът, който ще отиде да попита бащата на момата, дали е съгласен да се сватосат. Бащата на момата, от своя страна ще се посъветва с жена си и най-близките роднини преди да му даде отговор. Ако момчето е одобрено, ще се насрочи годеж. Всичко това остава скрито от момата.

Годежът се прави в чужда къща в сряда. Отново без знанието на момата. Събират се родителите на момчето и на момичето, и роднини. Разменят си 2 червени кърпи, което означава, че годежът е станал и сватба ще има. На трите края на кърпата се завързват пакетче със захар, босилек и венчален пръстен от страна на момчето. Символиката на този ритуал не е известна. На колибата /къщата/ на момчето връзват червена кърпа на вратата, за да се знае, че ще има сватба.

Кръстникът на младоженеца става кум на сватбата. Той е много важен за младото семейство. В бъдеще той ще избира име на децата.

Сватбата започва в петък сутринта. В къщата на момчето правят „прожимня” замесник. В ситото с което се сити брашното се слагат парички за берекет. Пече се питката, която ще се разменя със сватовете. Пеят се весели песни. Правят сватбен байрак - ФЛАМБУРА. Прави се от дрян или от шипка във формата на кръст. Слагат 3 украсени с пайети ябълки в трите края на кръста. Кръстът се обвива с френзи - цветни ленти и се зашива фламбурата. Тази финно изтъкана вълнена кърпа, украсена с френзи и различни пумпали. В средата на кърпата се зашива сребърна паричка. Добавят се малки звънтящи камбанки. Към кръста се добавя и една червена кърпа за здраве . Черпят се гостите и се пеят весели песни и играят хора. Младоженецът се облича в сватбена премяна. Няма нещо типично сватбарско, освен една бяла кърпа с цвете. Другото е традиционната каракачанска носия със панталон, бяла риза, черен елек и вратовръзка в по ново време.

В събота сутринта е моментът, в който момичето разбира, че ще има сватба. Слагат я в ъгъла на колибата /стаята/, завита с една „ВЕЛЕНЗА” /черга/. Стои там докато дойде моментът да тръгнат за къщата на момчето. Идват роднините на момата. Гостите пеят тъжни песни (за раздяла с майка и бащин дом). След обяд пристигат и сватбарите от страна на момчето, без свекървата. Деверът или байрактарят носят питката в специално украсена торба. Предстои да си разменят питките двата рода. Родителите на момичето гощават сватовете и всички гости. Сватбарите пренощуват в съседните колиби / къщи/.

В неделя сутринта обличат булката със специални булченски дрехи, изработвани собственоръчно дълго време, като се започне от стригане на овце, изпиране на вълната, чепкане на вълната, предене, тъкане, шиене.

Традиционният за каракачаните чернен цвят преобладава. Добавят се само специфични знаци, показващи, че девойката вече е омъжена жена. На ръкавите на ризата слагат „МИШАКО”- широки ръкави със специална бродерия и цветове. Косата на булката също се оформя по специален начин. Правят специален възел на челото с плитките на момичето. Тази прическа се нарича „КОМБО”(възел). От днес нататък булката ще ходи с „КОМБО”.

След като булката е готова да приеме даровете от семейството на младоженеца, започва забулването. В този момент я извеждат от чергата забулена. Свекърът сменя булото със пищно украсено було „БОНА” , което булката ще носи поне година. Даряват и „МАНДИЛИ“-  специално украсена червена триъгълна кърпа. Украсата е с ФРЕНЗИ – ширити украсени с маниста, пайети, гердани, много от тях ръчно изработени. Тази кърпа се поставя отпред над елечето /чамандане/ . Даряват и колан с чапрази и специално украсени обувки. Булката носи два колана с чапрази, като втория е от баща и.

Бащата на булката я извежда навън, където я очаква младоженеца, също забулен с БОНА. Младоженците хващат двата края на една кърпа и така тръгват за къщата на момчето. Ако живеят надалеч, се качват на различни коне.

Сватбата се пренася в колибата на момчето. Там я очаква свекървата. Посреща я свекървата със ситото в което са сложени жито и бонбони. Булката хвърля жито и бонбони назад и накрая хвърля ситото също назад. Символиката е житото се хвърля за плодородие, а в зависимост от това как ще падне ситото се гадае каква ще е първата рожба.

Предстои последният ритуал преди момичето да е видяло младоженеца. Това е влизането на младоженката в колибата на момчето, където ще бъде тяхната първа брачна нощ. Младоженецът й постила бяла пътека. Булката маже вратата на три места с мас. Пръв влиза младоженецът, като води за ръцете 2 деца. Момата влиза и хваща същите 2 деца и ги черпи със сладко. Символиката на децата е да имат поколение. Чак тогава младоженците остават сами в колибата. Това е моментът, в който момата за първи път вижда своя бъдещ съпруг. Младоженецът маха булото.

Първата брачна нощ младоженците са сами в колибата. Сутринта всички очакват ритуалът да покаже дали булката е честна или не. Събират се бабите пред колибата и проверяват ризата на момата. Ако момичето е девствено се гърми с пушката и се развява байракът. Това е върховният момент, гордостта на семейството, че са направили добър избор за момиче, с което да се сродят. Ако се окаже че момата не е девствена, байряакът не се развява. Извикват се родителите на момичето и трябва да платят за причинената обида. Имало е случаи, когато булката я връщат на родителите.

 

 

Информацията е събрана от жители на гр. Шипка :
Щерьо Атанасов Янков
Агора Георгиева Янкова (Горанка)
Гр. Шипка
79 г. жена
Овчар
Живее в Шипка от 1965г.
01.02.2017 г

Христо Георгиев Шутов
Павуна Димитрова Шутова
Гр. Шипка
79 г. жена
Овчар
В гр. Шипка живее от 1973 г.
Дата на записа: 01.02.2017 г

Атанас Христов Мермеклиев
Ирина Щерева Мермеклиева
Гр. Шипка
66 г. жена
Работила в завод
От 1971г.
02.02.2017 г.

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати