Сватбени обичаи при евреите

ЕВРЕЙСКА СВАТБА

Евреите са се заселили на Балканския полуостров още през античността. Основният масив пристига след прогонването на сефарадските евреи от Испания през 1492 г. След освобождението на България от османско владичество се заселват и евреи от Централна Европа – ашкенази. След края на Втората световна война повечето от тях се изселват от България в новосъздадената държава Израел. В резултат на това числеността им е намаляла от 44 209 души през 1946 г. на 1363 души през 2001 г. Повечето от българските евреи изповядват юдаизма. Майчиният им език е български и еврейски[1]. Според преброяването, извършено през 2011 г. от Национален статистически институт (НСИ) на територията на област Стара Загора живея 25 души, които се самоопределят като евреи[2].

Въпреки, че до 1944 г. в Казанлък е живеела значителна еврейска общност, към настоящия момент в града на розите няма нито един представител на тази народност. Кварталът, където са живели някога казанлъшките евреи се намира северно от Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“. В Казанлък в началото на миналия век, запазвайки се като отделна общност в града, евреите стават неделима част от ежедневието на казанлъчани, обогатяват го и му придават колорита на българския град, пример за междуетническа и междурелигиозна толерантност.  След световната икономическа криза в края на 20-те години на XX век, засегнала и Казанлък, започва известно оживление в стопанския и културен живот на града. За този подем несъмнено имат принос и местните евреи, които се занимават предимно с търговия. През 30-те години на XX век повечето от тях са от сефарадския клон. Това определя и спецификата в начина на отбелязване на традиционните еврейски празници, които макар и много, и различни имат някои общи неща.

В края на 30-те години идва и краят на безпроблемното и спокойно съществуване на еврейската общност. След приетия от XXV Обикновено народно събрание Закон за защита на нацията, българските евреи са лишени от граждански и политически права, отстранени са от стопанския живот на страната, а имуществото им е конфискувано. През март 1943 г. е направен опит казанлъшките евреи да бъдат депортирани, но той се проваля. На 17 юни 1943 г. всички евреи от Казанлък, Стара Загора и всички еврейски семейства, които вече са преместени от София в нашия град, са интернирани в Северна България – Лом, Видин, Плевен, Враца. След 9 септември 1944 г. казанлъшките евреи се завръщат в родния си град. Новата власт също им създава проблеми – не признават трудовия им стаж, национализират имотите им и др.[3]

В българската историческа наука за пръв път се споменава еврейска народност през средата на XIII в., когато цар Иван Александър се оженил за еврейката Сара. Преди да се венчае с българския владетел, тя се покръстила и приела християнското име Теодора. В 1503 г. равинът Леон де Модена отбелязва: „Всеки евреин е длъжен да се ожени най-добре на 18-годишна възраст, за да се изпълни Божието повеление: „Плодете се, умножавайте се и напълнете земята”.
„Който премине 20-те години, без да се ожени, изпада в грях”. Ето защо родителите в еврейските семейства са взимали решение за кого да задомят своите деца.

Както и при българите, така и при евреите инициативата за брак излиза от страна на момковите родители. Те оглеждали девойките в различните семейства и насочвали вниманието на сина си към ония, които им допадали. Тогава младите започвали по-често да общуват и имали възможност да се опознават и харесват. Когато момъкът съобщавал на родителите си, че харесва някоя девойка и че тя проявява интерес към него, тогава се извършвал годеж. В деня на годежа родителите на момчето и синът отивали в дома на девойката. Разговаряли с родителите, уточнявали подробности, младите целували ръка на възрастните и ги обявявали за годеници. Годежът продължавал една-две години.

Годеникът посещавал годеницата с родителите си и сам всяка събота, когато ѝ носел плодове и сладкиши, приготвени от майка му. В случай, че се налагало годеникът да отсъства дълго време, трябвало да се даде по-голяма гласност на годежа и сигурност на годеницата. Затова в присъствието на духовно лице, равин или негов помощник, извършвали обреда „кинян” (придобиване на собственост), за който са били необходими десет души мъже за свидетели. По този начин годеникът се ангажирал и обричал пред Бога във вярност към годеницата.

Докато траел годежът, годеницата приготвяла чеиза си – горно и долно облекло поне за няколко години, спални принадлежности – дюшеци, юргани, възглавници и чаршафи, както и покривки. Затова се правели седенки – събирали се девойки и съседски жени, приятелки и роднини, помагали в изработване на чеиза и пеели нарочни за случая песни. Десет дни преди сватбата в къщата на годеницата нареждали чеиза, за да го видят съседи и познати, роднини и приятели, и често по-далечни, но любопитни девойки и жени, доведени от техни близки. От страна на годеника идвали роднини оценители, които оценявали всяка вещ, защото цената трябвало да фигурира в брачния договор „кетуба”. В него се вписвали зестрата и чеизът, които теоретически принадлежат на жената. По време на брака мъжът разполага свободно със зестрата, но стигне ли се до развод, е длъжен да я възстанови. Един документ от 19 октомври 1577 г. от община Будин (Видин) показва брачните отношения на евреите, отразени в кетубата: „И тъй благославяме и решаваме от днес нататък всеки мъж или жена, които омъжат дъщеря си за мъж, бил той жител на този град или на друго място, в случай че му обещаят зестра, съгласно споразумението помежду им, в момента на определянето на чеиза от зестрата оценителите ще трябва да оценят всичко онова, което трябва да се запише като зестра на годеницата: пари, злато, сребро, бисери, дрехи за годеника и годеницата, възглавници, юргани и недвижимости, като се почне от металическите съдове и се свърши с глинените такива...”. Записва се също така и сумата – какви пари е донесла годеницата. Ако жената умре, без да е оставила дете, мъжът наследява една трета от реалната цена, която му е донесла, а две трети остават за нейните наследници – сестри, братя и пр. Еврейските девойки винаги се омъжвали със зестра, която била вписвана в брачния договор.

За евреите седмицата преди сватбата е много вълнуваща. Тогава за жениха се устройва специална церемония, наречена „уфруф”. Той отива в синагогата и активно участва в службата, като обявява предстоящата сватба. Често се хвърлят бонбони, а след службата за присъстващите се организира малко угощение  или вечеря  за семействата. Подобен ритуал очаква и невестата. Както при всички други религии младоженците не трябва да се срещат през седмицата преди сватбата, но това изискване рядко се спазва. Най-често сватбената церемония се извършва в синагогата, но не е задължително. Достатъчно е присъствието на равин. В началото се подписва брачния договор, водещ началото си от преди няколко хиляди години. В деня преди сватбата жените от двете страни отивали заедно с годеницата на баня – да огледат снагата ѝ и да я облеят със студена вода. Някога отивали с огромни бохчи с дрехи, храна и дайрета. След изкъпването годеницата влизала три пъти в басейна и, като се изправяла след всяко потапяне, останалите имали възможност да я огледат най-подробно. Къпането било абсолютно задължително и за годеника, който се придружавал от мъжете на двете страни.

Евреите могат да правят сватба във всеки ден от седмицата освен в събота (шабат). Най-често за сватба се избира сряда, защото според еврейската религия това е светъл ден, в който са сътворени слънцето, луната и звездите. Сватбите били забранени през 50-те дни между празниците Пасха и Шавоут, с изключение на 33-ия ден и неделята след него. За сватбата се изпращат печатни покани. Някога предпочитали сватбената церемония да се извършва в дома на младоженеца. В по-ново време, когато младоженците са евреи, предпочитат свещеният акт на съпружеската клетва и молитви да се извърши в синагогата.

В деня на сватбата близките на годеницата и майка ѝ се занимават с обличане на булката като пеят:

 „Госпожо булке, я слезте долу!

-          Не мога, не мога,

че ме пременят с булчински премени.

За момчето, що ме очаква,

вече ме пременят…

Че ме причесват

с булчинска прическа,

че ме къносват с булчинска къна.”

Булката, облечена в булчинска рокля, забулена с воал, накичена със семейни накити и подарени от свекърва ѝ, очаквала младоженеца с роднините му.  Младоженецът взема булката и заедно отиват в синагогата. Там над тевата опъвали балдахин – таломо, под който заставали младоженците, до тях родителите им, които са и „сузбините”- кумовете. Те държали краищата на „талета”, покриващ раменете на младоженската двойка.

Равинът с чаша вино в ръка и молитвеник изпява седем молитви – благословии, съставляващи венчалния ритуал, като казва “кидуш” (женя се). Равинът отпивал  глътка от виното и поднасял на младоженците да пият. След седмия път поставял пръстена на младоженеца, а той на булката, като казвал: „Чрез този пръстен да си ми благословена, както законът Мойсеев за еврейския народ”.

Равинът обяснява акта на брака – съчетанието и задълженията, които поемат чрез него един към друг за цял живот. След това прочита „кетубата” – брачния договор, който се подписва от младоженците и родителите им. В същия момент счупва чаша, произнасяйки пожелание за щастие на младата съпружеска двойка. С това показва на новобрачните как да се счупят злините и неприятностите в живота им. http://2.bp.blogspot.com/-mbOSedaFFlo/Vg0ihB_HfGI/AAAAAAAAMVs/Un8oZAUYA1A/s400/_SSF0623.jpg

След извършване на венчалния акт в синагогата, всички отиват в дома на младоженеца. Посрещат ги пред самите врати на къщата и хвърлят върху тях ориз, бонбони и пари. Понякога разливат пред тях вода, за да им върви в живота като по вода. При влизане вкъщи изнасяли огледало да се огледат младоженците, да се видят колко са хубави и щастливи. Сватбата продължава с ядене и пиене до късно вечерта. Гостите носят бадемов сладкиш, бонбони и подаръци.

 След празничната вечеря, младоженците се оттеглят в специално приготвена стая. Осем дни след венчавката младоженецът бил освободен от всякаква работа и прекарвал времето си между дома и синагогата[4].

Както всички сватби така и еврейската сватба се счита за голям празник и повод за празнуване. Тя се отличава със своите ритуали, идващи от миналото. Преди много години сватбите са се организирали от сватовници, наречени йента. Днес тази традиция продължава да съществува в някои ултраортодоксални еврейски общности. Въпреки всички договорености  младоженецът трябва да поиска ръката на булката и да заплати откуп, след което се пристъпва към сключването на брачния договор.

Сватбените традиции по света - III частМного важен момент е покриването на лицето на невестата с покривало, което се прави от младоженеца и символизира готовността му да я защитава. Този ритуал води началото си от библейски времена, когато преди да се омъжи за Исаак, синът на Авраам, Ребека покрива лицето си. Музиката е традиционна, тъй като повечето

 от евреите не се чувстват удобно при звученето на сватбения марш на Вагнер (известно е, че композиторът е бил с антисемитски възгледи). По време на еврейската сватба се отдава особено значение на числото седем – дават се седем благословии от седем души, а на банкета се пият по седем чаши вино, което в преносен смисъл символизира изграждането на новия дом. Танците на сватбата са най-разнообразни и те зависят от степента на религиозност на младоженците. След тържеството, младоженците се отправят на меден месец и тогава получават първата си възможност да бъдат заедно като съпруг и съпруга[5].

 

 


[4] Огнянова, Елена. Традиции и празници в България. С., 2002., с.183-187.

 

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати