Сватбени обичаи при арменците

АРМЕНСКА СВАТБА

Обичаите и обредите са неразделна част от цялостния бит на човека и отразяват неговото културно-исторческо развитие. Те носят мирогледа на предците ни, който е развиван, обогатяван и осмислян.

Достигнали до нас от стари времена, обичаите и обредите са шлифовали културните пластове на  различните етноси, които населяват българските земи. През годините те са се променяли, но винаги са отговаряли на нуждите на обществото и благодарение на приемствеността са достигнали до нас.

Един от основните обичаи, център на жизнения цикъл при българи, турци, роми, българомохамедани, арменци, евреи е сватбата. В този конгломерат от етноси- на една земя, под едно небе - встъпването в брак при всички е празничен обичай, който бележи едно ново начало.

При арменците сватбената обредност е важна част от техния бит. Характерно е, че при всеки празник църквата присъства. В началото преселниците са съхранили детайлите, свързани със сватбата, но при новите поколения се забелязва смесване на отделни елементи и практики,  което е неизбежно.

Арменската сватба в миналото е с дълъг период на подготовка. Родителите играят активна роля в процеса. Тяхна грижа е оглеждането на младите и договарянето на сватбата. Харесаната девойка се наблюдава: дали е скромна, работна, каква професия има или какъв занаят. Това е специална задача на сватовниците, или както арменците ги наричат „пишираджи”. Те уреждат и първата среща между родителите на младите. Извършва се т. нар. хоск габ, което буквално означава „връзване на дума”. Тогава става и първата среща между младите- девойката и момъкът, които не вземат участие в разговорите. Те са само наблюдатели. Договарянето става в дома на момичето, като присъстват и неколцина близки роднини.  Тогава или малко след това се уточнява и денят на  годежа.

За тези събития разказва Магърдич Степан Мелконян в своите спомени:

„Като дойде време за женитба някога родителите пращаха сватовници да искат момата. При съгласие се правеше така наречения хоск габ - връзване на дума, т. е. обещание. Събираха се сватовете и младите и се решаваше кога да е годежа. Това става и досега. Някои минават и без годеж, като при събирането на хоск-габ, присъстват  повече близки, прави се почерпка и се разменят подаръци.

Годежът ставал в дома на момата в събота вечер и в присъствието на свещеник, за да се освети това начинание. Присъстват близки и роднини. На другият ден годеникът се кани на обяд у момата и той идва самичък. Тогава вече имал право да се движи с нея под ръка.

В миналото в старата родина имало други порядки. До сватбата младите не бивало да се виждат и ако случайно се срещнели, всеки бягал на една страна. В някои области момичето носело тежко було и не виждало и не знаело кой е годеника. Пазело се в тайна.

Другаде пък децата от малки ги обричали едно на друго. На люлките им правели резки с нож.... “

Годежът е съпроводен с трескави приготовления: почистват се основно двете къщи, подготвя се празничното облекло и се подготвя гощавката. Важно е да се отбележи, че арменците не слагат богати софри. Нареждат се различни видове сладкиши, като преобладават бадемовите специалитети, бонбони, ликьори или вишновка.

Важно място се отделя на свещеника - пръв и най-важен гост на събитието, присъстват и много роднини. В средата на стаята се поставя маса, на която се нареждат донесените от годеника подаръци за годеницата, както и тези на годеницата за годеника. Годежът се обявява от свещеника, като поставя пръстените на младите. Пръстенът на годеника е с монограм или камък, а този на годеницата задължително е златен с рубин или диамант. С поставянето на пръстените вече младите имат право да се появяват в обществото заедно и да посещават роднини.

До сватбата годеницата подготвя своя чеиз, като често е подпомагана в тази дейност от роднини и приятелки. Запазва се обичаят в чеиза на годеницата да има т. нар. дантела „доле“,  която прилича на българските „кенета“.

Основна задача на годеника е да осигури бъдещия дом - обзавежда го с мебели, набавя необходимите домакински уреди и съдове.

През годините се запазва традицията последната вечер преди сватбата да се съберат приятелките на годеницата: разглеждат чеиза, черпят се, припомнят се весели случки.

Англичанката Мери Монтегю, съпруга на английския посланик в Константинопол, под формата на писма до близки в Англия, е описала много интересни неща от бита, ритуалите, нравите и пр. на отделните етноси, които е имала възможност на наблюдава. Като говори за арменците и най-напред за дългите и изключително строги пости, ето какво пише тя през 1718 г:

„Най-странният им обичай е сключването на брак – церемония, каквато, вярвам, няма в целия свят. Обричат ги завинаги съвсем млади, но се виждат един друг едва три дни след сватбата. Невястата водят в черквата на главата с голяма качулка, а над нея червено було, което я покрива отгоре до долу. Свещеникът пита младоженеца дали е съгласен да се ожени за тази жена, дори ако е глуха и сляпа... И като отговори с „да”, завеждат я у дома му, придружена от всички приятели и роднини от двете страни, които пеят и танцуват.“

В денят на сватбата младоженецът занася подаръци на кумовете и с тях отиват заедно до дома на булката. Взима се булката и се отива в черквата. При чисто арменската сватба, когато бракът не е смесен, съществува и обичаят с откупуването на булката. Венчавките се извършват вечер. Невестата се води в черква на главата с голяма качулка, над нея червено було, което я покрива отгоре до долу. В църквата свекървата подарява на младоженката златни бижута: пръстен, обици, медальон, шнола за коса и пръстен на младоженеца, който има особено значение за рода и семейството, защото ще се наследява от децата на младото семейство - от баща на син.

След церемонията се отива в дома на младоженеца, като булката се поставя да седне на възглавница в ъгъла на дивана, като булото не се вдига. То се сваля три дни след сватбата.

При арменците се поддържа и следсватбената традиция, при която в следващата една година роднини и приятели могат да посещават младото семейство и да им носят подаръци.

Булката облича сватбената рокля още веднъж в първия неделен ден след сватбата и посреща гостите, за да я видят като булка, тъй като на сватбената церемония присъстват родителите и кумовете.

След сватбата младоженците живеят при свекъра и свекървата, за да може младоженката да се научи на реда и обичаите в семейството и да се запознае с навиците на сина. На булката не се разрешава да пере  и да готви.

При смесените бракове – най-често между българи и арменци, се изпълняват сватбените ритуали и на двата етноса. За забелязване обаче е, че двамата младоженци усвояват традициите и реда на мъжовата страна. Не се спазва първите месеци след сватбата булката да ходи заедно със свекървата на посещение при роднини, при бебета, да опознава сродниците на мъжа.

В миналото основно изскване е било браковете да не са смесени, а да бъдат „чисти“, докато днес това вече е почти невъзможно да се постигне. В ритуалите не само на арменци, а и на другите етноси се забелязва смесване на традиции и ритуали - внасяне на обредни хлябове, извършване на бракосъчетанието от свещеници и от двата етноса и др.

Първоначално преселниците са съхранили детайлите около празниците си в зависимост от регионалните различия, но в по-късните години, при новите поколения има смесване на отделни практики. Според някои изследователи геноцидът над арменците оставя трайни следи, което води до промяна във фолклора и в обредно-празничната им система и те са с нарушена цялост.

Опитите в днешно време да се възвърнат традиционни моменти от фолклорната култура са успешни, но те вече носят белезите на „смесеното“, което не е само арменско, а е компилация от смесването на различните традиции и обичаи, които съществуват по нашата българска земя.

За сватбените обичаи при арменците в Казанлъшкия край разказва Х. А. от град Казанлък:

„Според арменската традиция запознаването на бъдещите младоженци става с уредена среща. Тя се прави от близки роднини, които са били нарочвани за сватовници. Това ставало по време на вечеринки и балове (в арменската общност се провеждат много балове). Тези балове могат да бъдат и национални - събират млади хора от цялата срана. За да се стигне до разговори за бъдещ годеж и сватба е трябвало момичето и момчето да се харесат взаимно. Инересно е, че и в наше време при запознанствата пак се ползват посредници.

             След като младите се харесат, се пристъпва към запознаване на семействата - „хосгаб” (свързана дума). По това време има само почерпка, без подаръци. На тази среща се определя датата на годежа.  Продължителността на годежа е различна, няма фиксирано време. Самият годеж се прави с близки хора. Те могат да се съберат в ресторант или в арменския клуб. На годежа се разменят пръстените. Има дарове, които са предимно златни накити, както и дрехи за момичето и предмети за бита.

            При избора на кумове има приемственост.

            При традиционната арменска сватба църковният ритуал е кратък.

            Традиционно се приготвят сладки. Един такъв вид са маслените курабии, които като се разчупят в средата са кухи. Натопяват се в розова вода и им се слага пудра захар.

            Друг вид е „куру баклава”. Това пак са маслени сладки, които докато са топли се топят в захарен сироп и пудра захар.

            Друг вид е „гюл зюмбюл” – точени кори, разрязани на ленти, увити на спирала, които се пържат и пак се потапят в захарен сироп.

            Сватбата се прави в ресторант и там гостите не дават подаръци. На сватбата булката се дарява със злато от „гесур майр” – свекървата. Младоженецът също получава златни накити от родителите на булката. По време на сватбата на всички присъстващи гости се дава „дарос”. Най-често това е сувенир за спомен, който представлява бадем, глазиран с бял фондан, увит с тюл и вързан с панделка. И на арменската сватба има шаферки. Това са близки малки деца, официално облечени - момче и момиче. Момичето носи кошничката с цветя, а момчето-пръстените. Разходите по сватбата се поемат и от двете семейства.

            В първата неделя след сватбата е „нор гираги” – нова неделя. Това денят, в който само жените отиват на гости на младоженката и тогава й носят подаръците.”

 

(Наш краеведчески източник: Записала Екатерина Трендафилова).

Местни традиции и обичаи

Анкета

Подкрепяте ли инициативите за деца на Общинска библиотека Искра"

Гласувай Резултати