Програма "Глобални библиотеки- България"
Писахме да се знае

На 13 юли 2013 Директорът на Общинска библиотека „Искра” в Казанлък Анна Кожухарова подписа споразумението за предоставяне на грантово финансиране , в размер на 11 611 лева, от Програма „Глоб@лни библиотеки – България” по Грантова схема за финансиране на иновативни проекти между Министерството на културата, Програма на ООН за развитие и казанлъшката библиотека. Проектът „Писахме, да се знае…”Дигитални ресурси за проучване, опазване и популяризиране на местното културно- историческо наследство в Казанлъшкия край» , по който вече работи библиотека «Искра» е нова стъпка в развитието на културната институция , споделя директорът на библиотеката Анна Кожухарова. Казанлъшкият проект се е одобрен сред 172 кандидатури, а одобрените общо проекти за финансиране от Комисията са 95 на обща стойност 552 000 лв.
Настоящият проект цели да дигитализира документи, застрашени от унищожаване, емблематични за колекциите, най-търсените документи с цел осигуряване на широк достъп за ползвателите чрез компютърните мрежи и на място. Екипът залага идеята за изграждане на дигитални библиотечни масиви от всички местни продължаващи издания в частта вестници, за периода 1878- 1944 г. След преключването на проекта предстои редакцията на копията и оформянето на метаданни с цел представяне в Европеана. Всички данни ще могат да бъдат конвертирани в подходящ формат за импортирането им към друг библиотечен софтуер, при необходимост, и ще оформят съответните софтуерни библиотеки.
Уникалността на проекта е заложена още в неговата идейна разработка.
Досега няма единен електронен информационен масив на краеведските местни продължаващи издания за периода 1878-1944 година. Създаването му е нова е-услуга, която цели пълно представяне на краеведско съдържание, достъпно чрез глобалната мрежа. Това дава възможност на целевите групи в режим на широк, постоянен достъп, да извършват безплатно своята проучвателска дейност, което от своя страна ще обогати краеведската дейност на местната общност и отделни нейни представители. Ще се създаде нов културно-исторически и образователен ресурс , приложим за образователни и възпитателни цели. Местната общност ще придобие цялостна представа за своето културно и стопанско-историческо развитие през цитирания период. 23 са периодичните издания, които почти на финала на проекта „Писахме да се знае” се вече дигитализирани. Сред тях са „Казанлъшки градски общински вестник”, „Бузлуджа”, „Дело”, „Глас”, „Казанлък”, „Избирател”, „Розова долина”, „ Стъргало” и др. Това са предимно вестници от фондовете на Библиотека „Искра” и ИМ „Искра” . Още 32 са заглавията на вестници, които библиотека „Искра” не притежава и издирва. След приключването на този проект казанлъшката библиотека ще предприеме национално търсене на тези издания от Националната библиотека „Кирил и Методий” в София , „Иван Вазов” в Пловдив и други библиотеки в страната. Отново апелът на директора на казанлъшкия културен институт Анна Кожухарова в тази връзка е и към казанлъчани, които имат такива издания в личните си библиотеки. След дигитализацията на изданията предстои и обучение на различни групи за достъп и ползване на електронните издания, поясни Кожухарова.
Нова ера в развитието на библиотека „Искра”, така директорът на казанлъшкия културен институт Анна Кожухарова определи още в началото работа на библиотечния колектив по проекта „Писахме да се знае – дигитални ресурси за изучаването на Казанлъшкия рлегион „.Проектът е по програма „Глобални библиотеки”, финансиран е от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс” и е на стойност 11 600 лв. 30 хиляди лв. е крайната стойност на цялостната реализация на дейностите по проекта. В рамките на пет месеца - от юни до октомври бяха дигитализирани всички излизали налични на територията на община Казанлък вестнвици, свързани с Казанлъшкия край в периода 1878 – 1944 година. Участници в проекта „Писахме да се знае” още са читалищните библиотеки в Крън и Копринка, а партньор е ИМ „Искра” и една от казанлъшките медии. Сред целитае на проекта „Писахме да се знае” са осигуряването на широк и безплатен достъп до информационни масиви, бързото намиране на нужна краеведска информация, съхранение и популяризиране на редки и ценни библиотечни колекции..